неделя, октомври 25, 2015

Предизборна песен (текст, публикуван първо във Фейсбук)

Публикувам този текст тук, защото според законите ФБ не е медия, а и този текст е моето лично мнение. И второ, защото го написах преди десет дни и се опитах да го изпратя по разни български медии, но очевидно не съм достатъчно голямо име, за да бъда публикуван. Все ми е тази. За мен е важно текстът да достигне до хората, а не медията, чрез която достига до тях. За мен ФБ е медия. Както и блогът ми. Както и театърът, киното, фотографията. 

            Не ни ли омръзна да игнорирате проблемите си? Не е ли време да се замислим  върху това точно сега? Толкова години правим компромиси след компромиси. Толкова години се оставяме да ни лъжат? Вече в нищо не вярваме. Псуваме политиците вяло, докато те обикалят по жълтите павета с лъскавите си коли. Пием си бирата, докато те изнасят тлъсти пачки пари към офшорни сметки. Четем платените им публикации във вестниците и си мислим, че това е журналистика. Гледаме медийните скандали, които те създават, за да си правят реклама и цъкаме с език. Защо вярваме на телевизора и на вестника, а не вярваме на очите си. Защо не се огледаме?  
            Толкова дълго игнорирахме наболелите проблеми, че започнахме да игнорираме себе си. Честито! Толкова години допускахме компромиси, че сега животът ни е компромис! Децата ни отпътуват към чужбина и за нас това е нормално, защото тук не се живее добре. Родителите ни взимат по 160лв пенсия и за нас това е в реда на нещата, защото редът на нещата тук е такъв. Но ние позволихте това да се случи като си затваряхме очите и ни беше страх да направим нещо. Като все чакахме да дойде някой да ви оправи. Ние направихме България такава с бездействието си. И сега продължаваме да мрънкаме. И да разбираме най-добре от всичко, но да не можем да оправим живота си, защото „страната” е виновна. Виновните сме ние! 
            Обикновено когато нещо трябва да се направи се събира група от хора. Тук започват проблемите, защото всеки знае най-добре как да свърши нещата. Не видяхме ли, че така не става. Че така им е по-изгодно на ония, защото докато ние спорим, те ни чукат отзад, печелят милиони, ядат народни кебапчета за жълти стотинки и симулират политическа дейност. Не разбрахме ли, че трябва да се изслушваме. Че понякога трябва да отстъпваме малко от твърдите си позиции в името на общата цел? Че единствените смислени компромиси се правят, когато вървиш в обща посока и се опитваш да постигнеш нещо?
            Ето, изборите идват. И отново има скандали. И ние се смеем. И игнорираме политиците-популисти, докато те гонят телевизионен рейтинг. И предпочитаме да не говорим за това, че Волен Сидеров трябва да си направи тест за наркотици, защото зениците му често са неприлично отворени. Докато той обвинява хора в продажба на наркотици. И на нас ни е все тая какво ще стане с ДПС, защото нали не зависи от нас. А през това време ДПС настъпва здраво в Северозападна България. Настъпва навсякъде, възползвайки се от гласовете на малцинствата. И БСП ни се струват смешни, но те предлагат за общински съветник човекът, който уж щяха да изключват от партията. Най-моделният ляв, който е ляв колкото всички от тази проклета партия: нула. И ГЕРБ са навсякъде и са вездесъщи, защото очевидно в тази страна могат да управляват само мускулести, полуграмотни индивиди, които не са прочели нищо след Винету. И има там други едни националисти, които най-вероятно биха ни пребили, ако ни видят на улицата, защото имаме „арабска брада”, без да си дадат сметка, че и възрожденците са били брадати. Но така е, когато национализмът не е наш, а е вносен – от Германия. Като всичко във веригите магазини. И Бареков сигурно още говори уникалния си английски в Европарламента. И така нататък. И така нататък. И така нататък.
            И ние сме свикнали с това. И то вече не ни прави впечатление. И дори ни е приятно и удобно. И какво да направим? И то май нищо не може да се направи? И страната е скапана. И пътищата и дупките. И корупционните скандали. И колко пари се крадат. И обществените поръчки. И източваха пари дори от науката. И сигурно и от културата точат. И да, много е бедна тази страна, като има толкова много за крадене. И да, изглежда затова сме я оставили в ръцете на банда разбойници. Тук някой ще каже клишето, че българските управници винаги са били лоши…
            Не! Ние сме лошите в тази история. Да, ние!
Защото го търпим. Защото така го превръщаме в реалност. Защото живеем в него. И защото не спираме да мрънкаме, без нищо да правим! Защото и на тези избори няма да гласуваме, защото няма за кой. Аре стига. Има нови партии ако щеме, но просто трябва да си направим труда да прочетем предизборните им платформи. И изобщо! Ние някога гласували ли сме за предизборна платформа или просто ни е харесвала физиономията на политика, за когото сме си давали гласа?
            Но така е. Избори идат. Светлината в тунела е все по-далече. Ние сме загубено  стадо, потънало в овчедушието си, което от години не е излизало на паша. Държат ни затворени в мрачно, смърдящо пространство и ядем каквото ни подхвърлят. За да разбием вратата и да излезем, трябва три овци да съгласуват действията си, което е адски лесно, но това не се случва вече десетки години.            

...От друга страна сме свикнали. Може би ако излезем на чист въздух смрадта ще ни липсва… 

Публикуване на коментар