четвъртък, октомври 22, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 71

- ИСКАШ ЛИ ДА СЕ ВИДИМ? – попитах я от другата страна на джиесема два дни по-късно. Бях й звънял почти денонощно, но телефонът беше изключен.
            - След час на Попа?
            - Супер!
            - Ще можеш ли да ми услужиш с двайсет лева? Парите от нашите закъсняват този месец и съм малко закъсала.
            - Да донеса нещо за хапване?
            - Ядене имам, трябва ми херца!
            Дадох й парите, когато се видяхме, тя ме остави в едно кафене и отиде да се види с дилъра.
            - Един от последните пъти, обещавам – целуна ме тя, щом забеляза тъжния ми поглед. – Ей сега се връщам.
            След два часа се намирахме в нейната квартира в центъра. Лежахме голи в леглото, пушехме. Тя се надруса веднага щом се върнахме. Скоро след това захвърлихме дрехите си на пода и се награбихме. Разпилявахме се и отново се събирахме. Докосвахме се, галехме се и не пропускахме да стенем. Сега умело гарнирахме сладката умора с пронизващ тютюн.
- Не ти ли се иска понякога да зарежеш хероина? – неуверено попитах, издишвайки дима от цигарата. Този въпрос ме измъчваше от момента, в който се бяхме запознали.
Отново се опитах да повдигна въпроса за отказването на хероина.
- Нали ти казах, че не съм готова. Това е сериозна работа – сопна се тя.
            - Остави – целунах я по бузата. – Забрави. Няма да те тормозя повече.
            - Не ме тормозиш – упорстваше тя.
Галеше ме по главата, сбърчила челото си в три равни бразди.
– Някой ден ще се наложи да го направя. Знаеш ли, има моменти, в които не мога да понасям това, в което съм се превърнала. Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Защо ми трябваше да се забърквам с хероин?
            Дадох й единствения уместен отговор.
            - За да се срещнем. Ако не се друсаше, никога нямаше да се срещнем, разбираш ли? Но сега херцата е изпълнила предназначението си в твоя живот и можеш да я откажеш. Преди това си нямала тази възможност, защото някъде е пишело, че трябва да се срещнем на онзи купон.
            - Глупости – бутна ме с ръка Жана и затвори очи.
            Десет минути по-късно гърдите й се издигаха в бавния ритъм на съня.


Публикуване на коментар