четвъртък, октомври 29, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 76

ИЗКАЧВАХ СЕ ТЕЖКО ПО СТЪЛБИТЕ КЪМ КВАРТИРАТА НА ЖАНА. Стъпките ми отекваха продължително по празното стълбище. Чувствах се добре точно толкова, колкото се чувства добре някой самоубиец. Повръщаше ми се. Колкото и да не ми се искаше да стигна, вече се намирах пред вратата. Едвам успях да отлепя ръката от тялото си и да натисна звънеца. Чух как Жана се приближава и надниква през шпионката. Бях сигурен, че разбира какво следва по изражението ми.
            - Какво има? – отвори тя вратата изключително бавно.
Искаше да отложи този момент колкото се може повече, но нямахме време. Само някакви минути, часове. Смешно малко време на фона на смешно малките ни човешки животи. В някой друг живот, мислех си, ще се родим като двойна звезда.
            - Какво може да има? Заминавам след два дни за комуна... В Испания. Близо до Барселона.
            Чувствах се като удавник. Жана отвори по-широко вратата към предишния рай и влязох. Всеки импулс за пораждане на думи в устата ми колабираше. Вече наистина се давехме... В мълчание.
            Убихме за малко мъката, като се гмурнахме в прегръдките си и заплувахме в чаршафите. Плувахме тежко, с бавни махове. Плувахме и знаехме, че колкото и да плуваме, няма да стигнем никъде. Починахме си, после замахахме пак.
            Когато успяхме да изплуваме от мълчанието и въздухът на разговора проникна в гърлата ни, започнахме да предъвкваме стари теми.
            - Защо не намерят комуна в България?
-Знаеш защо. Първо, заради цялата история с MST-то. И второ, и това е доста неприятно, тук мразят наркоманите. Още си спомням какво стана при отварянето на първата наркокомуна. Хванах репортажа по телевизията. Комуната трябваше да се намира до някакво забутано село и селяните бяха препречили пътя. Не искаха да пуснат наркоманите в близост до къщите си. Твърдяха, че те ще донесат наркотици в селото и че ще ги продават на децата им. Така и не разбрах какво стана с тази комуна, но дори само този случай показва защо е по-добре да се ходи в комуна извън България. Тук вместо да те подкрепят, тичат, взимат факлите от домовете си и бог да ти е на помощ.

            След тези думи Жана постави глава върху гърдите ми. Останахме така. 
Публикуване на коментар