неделя, октомври 18, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 67

ИЗМЕЖДУ ЗАДРУГАТА ПЛЪЗНА СЛУХ. Той се провираше на пръсти, упорито и потайно, нервите ни никакви ги нямаше, а по гърбовете ни лазеха тръпките на ужаса. Коленете ни трепереха, мамка му. Колко безхарактерно! Една лоша новина е в състояние да те промени целия. Дори сърцата ни бяха разстроени и ако някой кардиолог ги беше преслушал, вероятно щеше да установи, че са изпуснали по някой и друг удар от вълнение.
Щастието ни беше засенчено от грижливо подготвяна промяна в лечението. Информацията дойде от една от сестрите, която не пожела да даде по-подробни сведения за промяната. Загатнатите думи са форма на изтезание, по-добра и от китайските мъчения.
Говореше се, че ще сменят хапчетата с други хапчета. Говореше се за банални решения като метадон, както и за чудотворни нови лекарства, които с ефирна лекота премахват зависимостта от душите и телата на наркоманите. Говореше се. Постоянно се говореше. Шушукаше се по ъглите. Водеха се пиянски разговори. Съществуването ни се вербализира. MST, MST, къде ще отидеш и какво ще те замени?
Загрижени от предстоящата ситуация, аз и Боян се консултирахме с Менсъна, който обеща, ако новото лечение не ни хареса, да се опита да ни намери MST. Не беше 100% сигурен в успеха, но и това беше някаква утеха. Вероятността за щастие е една от най-разпространените форми на щастието.

Боян изнасяше дълги монолози за бъдещата си съдба, изживявайки лична трагедия. Аз предпочитах мълчаливо да забивам погледа си – стреличка, в празното дартс-пространство пред себе си и да не му обръщам внимание в егоистичното си терзание. Какво се случваше с мен? Нали щях да отказвам шибаното хапче? Там беше работата, че желанието ми да захвърля MST-то се беше изпарило. 

Няма коментари: