вторник, декември 08, 2015

Из настоящето на Българските държавни железници




            Да се прибереш с влак от Враца до София, драги читатели, понякога се оказва нелека задача. Особено когато трябва да чакаш почти час на полупразната гара между шест и петдесет и седем без петнайсет. „Защо не си хванахте автобус?”, ще имате пълно право да попитате и отговорът ще е, че предпочитам да пътувам през Искърското дефиле, дори да не мога да видя нищо от красотата му поради падналия рано зимен мрак. Но не там е проблемът в случая…
            Вие питали ли сте се, драги читатели, защо в БДЖ толкова често мирише на пикня? На мен някак винаги ми е правило впечатление, че миризмата на пикня е сякаш нещо естествено за държавните публични места в милата ми родина. Все пак през която и граница да влизаш в България, първото което те лъхва, е тази чудна и изглежда много българска миризма.  Тя е с теб, когато влизаш от Турция, Сърбия, Македония, Румъния, Гърция. Тя е с теб в БДЖ. Тя е с теб дори по градинките в столицата (и в малките градчета). С други думи – гражданите (с извинение) си пикаят на държавата.
            Но вчера (05.11.2015г.) ставаше дума за корено различна ситуация. Значи, още с подстъпа към гарата, докато вашият скромен и ядосан автор говореше по телефона с една фотографка, с която през януари ще прави доста интересен и може би скандален проект, защото двамата си разпределяха задачите, към него се приближи един гражданин, чиято раса вярваме, в случая няма никакво значение.
            Гражданинът, беше пиян на талпа. Нещо се опитваше да ми каже. Имаше и искреното желание да се хване за мен, но се отдръпнах рязко: миришеше на урина. Казах му, че не желая да си общувам с него, а той уж ме остави на мира. Добре, но когато седнах на пейка във Врачанската гара, той дойде и седна на два метра от мен. Излишно е да споменавам, че при това му действие, миризмата на урина се заби дълбоко в носа ми, а в корема ми имаше известен пристъп на гадене.
            Незабавно се преместих на пейка навън, на перона, но пет минути по-късно пияният пак дойде и пак седна до мен. Скарах му се повече този път и се преместих вътре, на пейка чакалнята. След малко той ме последна. Излязох отново навън.
            Тази неприятна и смърдяща игра продължи известно време като в един сюблимен момент пияното лице се изпика щастливо в един ъгъл на Чакалнята. В друг сюблимен момент аз му крещях да се разкара и му споделих, че или ще се обадя на полицията (всъщност чудех се къде е тя, но помислих, че най-вероятно протестира) или ще използвам обстоятелството, че в брезентовата войнишка чанта за едно рамо има около 15 килограма книги, които в определени ситуации биха се озовали в лицето му. В друг един момент той ме запсува на майка и бях на ръба да изпълня заканата си, защото майка ми почина през февруари, Бог да я прости. А в един трети сюблимен момент той падна точно под касата и се опика още веднъж.
            С времето гарата се понапълни с народ, а пияният гражданин, който не можеше да си вземе билет, защото не му продаваха, сякаш искаше с всеки да говори, всеки да пипне и не му правеше впечатление, че хората се отдръпваха и плашеха от него. Особено младите момичета. В един момент се получи и разговор и аз обясних какво е положението, въпреки че вонята му се усещаше от поне десетина метра.
            Ядосахме се колективно, защото като българи можем да сме солидарни един с друг само в подобни ситуации, а през останалото време, разбира се, всеки е прав за себе си. Потърсихме транспортна полиция, но офисът им (или както там се нарича стаичката, която заемат на гарата) беше празна. Отидох да говоря със служителката на БДЖ на гишето.
            - Нищо не мога да направя – каза тя. – По гарите вече няма полиция. Той не ме е заплашвал и не мога дори да се обадя на полицията. А след малко ще се качите на влака и ще остана сама с него!
            Споделих, че пияният гражданин пречи на гражданите и им досажда, но изглежда и това не беше достатъчен повод, за да жената се обади на полицията. Попитах жената и дали не й е неприятно, че човекът пикае в Чакалнята. Не получих отговор. Изглежда стига да не пикае в нейната кабинка, всичко е наред.
            А гражданинът продължаваше да иска да си общува с мен и затова направих това клипче, с което той най-добре може да ви представи и да разберете защо пикае по гари и какво се случва с него, когато пие:
  

            Да резюмирам ситуацията: ако сте пиян гражданин, можете безнаказано да пикаете в  чакалните на БДЖ в малките градчета, защото там няма полиция, а служителките са прекалено мързеливи, за да вземат нещата в свои ръце и да се обадят на полиция.
            И ето, влакът най-сетне идва. И моите най-съкровени надежди са това лице да не бъде допуснато в него. Най-малкото мирише. Кой нормален човек би пуснал смърдящ човек на работното си място. Поне така се заблуждавах, защото се случи следното…
            Влакът спря. От него слязоха двама полицаи. Човекът понечи да се качи. Аз им казах, че той е уринирал в нееднократно в панталоните си, както и че е уринирал три пъти (поне аз толкова видях за тези 40 минути) в чакалнята на гарата. Те казаха, че във влаковете няма вече полиция и че идват от Мездра и че не можели нищо на направят. Ясно, казах си, следващия път не се чудете защо като протестирате останалите жители на тази страна не проявяват солидарност: защото не си вършите работата и пускате пиян човек без билет във влака!
            А началник гарата някак бързо се изниза, защото видя какво се случва и изглежда просто не й се говореше и спореше. Доколкото усещам такива истории се случват всеки ден, поне ако съдя по миризмата на напикано, така да се каже.        
            Вътре във влака пияният гражданин, който държеше да ме нарича: „братко” пребивава в три вагона, защото от всеки го пъдеха. Забелязах, че най-лесният начин да го изпъди човек е когато здрави момчета от български и ромски произход го заплашат с физическа разправа. Но както видяхте в клипчето, човекът си го казва: като се напия, бият ме.
            Кондукторът, естествено, реагира неадекватно и му се караше да излезе в пространството между вагоните, но след това си тръгваше (не му се занимаваше и най-вероятно оправданието му е, че взима много малка заплата, но това не е оправдание да не си вършиш работата), така че пияният ми „брат” в общи линии кръжеше из вагоните и разпръскваше миризмата на пикня из тях.
            Фактът, че полицията вече го чакаше на гарата в Мездра и си го прибра не променя това, че човекът беше без билет и умириса три четвърти от влака, досаждаше на пътниците и цяло щастие беше, че никой не го наби. Не че той оценяваше това щастие, защото изглежда отчаяно търсеше някой да го набие. Или поне така се държеше.
            Междувременно с останалите граждани си говорихме как партиите, които са на власт имат интерес да има такива хора. Все пак като дойдат избори те решават съдбата на България, защото гласуват срещу 20лв., бира и кебапчета, 80% от останалите са прекалено отвратени да гласуват. Ще гласуват неинтегрираните малцинства, пияниците и безпринципните хора, готови да се продават за жълти стотинки.
            Завършвам с това, че аз харесвам БДЖ и често пътувам с влакове, но ако това положение не престане, ще ги откажа. Защото това е свинство. Защото не е нормално аз да си плащам билет, а пиян човек да ми виси на главата и да е без билет. Защото хората от гарата можеха да направят нещо. Защото полицията, която слезе от влака на Врачанската гара можеше да направи нещо. Защото кондукторът можеше да направи нещо. Защото ние, гражданите, реагирахме в тази ситуация и не спряхме да се опитаме да решим проблема, но при бездействието на държавните институции нищо не може да се направи. Освен някой да го набие, което май често се случва.
            Мой приятел са го изхвърляли от влак, защото е забравял да си купи билет, но да… Все пак той не беше пиян. Не вонеше на пикня. И не досаждаше на хората. Беше просто един нормален гражданин.
             





Публикуване на коментар