петък, декември 18, 2015

Цитати от "Изкуството на романа" на Милан Кундера


"Роман, който не открива дотогава непозната част от живота, е неморален."

"Но ако за мен бъдещето не представлява ценност, към кого съм привързан? Към Бог? Към родината? Към народа? Към индивида? Отговорът ми е толкова смешен, колкото и искрен: не съм привързан към нищо друго освен към охуленото наследство на Сервантес."

"Парадоксалният характер на действието е едно от големите открития на романа."

"Всеки момент представлява малка вселена, безвъзвратно изгубена в следващия момент."

"Гомбрович има еднаколкото смешна, толкова и гениална мисъл. Теглото на нашия Аз, казва той, зависи от количеството население на планетата. Например Демоклит представлява една четиристотинмилионна част от човечеството; Брамс - една милиардна част; самият Гомбрович - една двумилиардна част."

"Романът е наясно с несъзнаваното преди Фройд, с класовата борба преди Маркс, практикува феноменологията (изледването на същността на човешката ситуация) преди феноменолозите."

"Романистът не е нито историк, нито пророк. Той е изследовател на съществуването."

"Романът е размисъл за съществуването, видяно през погледа на въображаеми персонажи."

"(...) Брох (както и Музил, както и Гомбрович) е признат за голям новатор, който обаче не отговаря на обичайния и конвенционален образ на модернизма (тъй като през втората половина на този век трябва да се съобразяваш с модернизма на кодифицираните норми, университетския, така да се каже, щатен модернизъм.

Този щатен модернизъм изисква например разрушаването на романовата форма. А според виждането на Брох възможностите на романовата форма далеч не са изчерпани."

" (...) в епохата на прекомерното разделение на труда, на неудържимата специализация романът е е дно от последните места, където човекът все още може да запази отношения с живота в неговата цялост."

"Всички големи произведения (именно защото са големи) съдържат частица незавършеност. Брох ни вдъхновява не само с всичко, в което е успял, но и с всичко, към което се е стремил, без да го постигне."

"Кафка е преди всичко огромна естетическа революция."

"Формата на романа предоставя почти неограничена свобода. През историята си романът не се е възползвал от нея. Пропилял е тази свобода. Оставил е много формални възможности неизползвани."

"Там, където романът изоставя темите си и се задоволява да разказва историята, той става плосък."

"Позволете още веднъж да сравня романа с музиката. Частта е темпото. Главите са тактовете. Тактовете са или къси, или дълги, или пък с много неравномерна прлодължителност. Което ни отвежда към въпроса за темпото. Всяка част в романите ми би могла да има музикално обозначение: модерато, престо, адажио и т.н."

"Композирането на един роман се състои в съставянето на различни емоционални пространства и именно в това се състои голямото изкуство на романиста."

"Европеец: човек, който изпитва носталгия по Европа."

"Предлагайки ни красива илюзия за човешкото величие, трагичното ни носи утеха. Комичното е по-жестоко - то буквално ни разкрива колко незначително е всичко."

"Моето правило: много малко метафори, които обаче да бъдат кулминационните точки на  романа."

"Неприлични думи: най-дълбокият корен, който ни свързва с родината."

"Роман = антилирична поезия."

" (...) един ден Рабле е чул смеха на Бог и именно така се е родила идеята за първия голям европейски роман."

"По отношение на това свеждане на света до каузална последователност от събития романът на Стърн твърди единствено чрез формата си: поезията не е в действието, а там, където действието спира; там, където мостът между причината и следствието се счупва и където мисълта се скита в приятна безделна свобода."

"Но най-шокиращото, най-скандалното във Флоберовия възглед за глупостта е следното: науката, техниката, прогресът, модерността не могат да заличат глупостта; напротив, тя прогресира едновременно с прогреса!"

Публикуване на коментар