събота, декември 12, 2015

Трите баби



            Всеки ден без неделите трите баби идват на пейката точно в девет сутринта и си тръгват в единайсет, когато слънцето напече. Те се поздравяват с пъшкане, пият кафе, ядат бисквити и фафли, както ги наричат, и си говорят. Темите са едни и същи. Първо се оплакват от болестите. Първата баба има диабет и внушително количество шипове. Втората не е добре със сърцето и артритът все повече й сковава пръстите на ръцете. Третата е много зле с очите, а и слухът й почти го няма. Когато се наговорят за болежките си, те подхващат темата за децата и внуците, от които общо взето по-неблагодарни същества няма. След това минават на порядките и изстъпленията на младото поколение. Ако ги слуша сериозно, човек ще рече, че Апокалипсисът е дошъл. За капак оставят любимата тема за ниските пенсии и къде чушките били най-евтини, а орехите били стари и не ставали. Пък на Женския пазар отворили нова будка, където имало сирене Дунавия за четири и петдесет килото!
            Младежът, който живееше на първия етаж и цялото лято работеше вкъщи на отворено прозорец, търпя, търпя, но в началото на есента не издържа, кипна, скочи на прозореца и рече:
            - Цяло лято ви слушам. Не се издържа вече. Нищо ли хубаво няма в живота ви?! И може ли да направя нещо, за да се почувствате по-добре и да спрете да се оплаквате поне за един ден? Каквото и да е! Обещавам, че ще го изпълня. Само спрете… За един ден… Толкова ли е много?! 
            Бабите го изгледаха с искреното подозрелие на презрелите си години.
            - Добре сме си така! 
            - Отлично си се чувстваме! Нищо не ни трябва! 
            - И животите са ни прекрасни!
            И се върнаха към разговора си, а младежът се отчая, прибра се в стаята си и повече дори не му хрумна неблагоразумно да подава носа си навън.
            - Млади хора! Нищо не разбират от живота – изпъшка първата баба, която беше най-отворената и си изпи хапчето за диабета. 
            - Хвани ги запукай с нещо по главата, барем им дошъл акълът в главите! – каза втората баба, докато разтриваше вкочанените си от артрита ръце.   
            -  Да ни поучава как да живеем! –  каза третата баба несигурно, защото нямаше как да разбере дали е чула разговора дотук, а после поклати глава с присвити от опити да вижда очи. - Срамота!  
            И трите баби продължиха щастливо да се оплакват.

















Снимка: Black Country Grannies 
Black Country 'grannies' 
Публикуване на коментар