четвъртък, декември 15, 2016

Литературният агент или една сбъдната мечта


Онлайн изданието "Егоист" публикуваха текста ми по един светъл повод, който и тук споделям с вас. 

От години като се говори за българската литература неизменно
се стига до въпроса за липсващия в България литературен агент. Агентът е жизненоважна фигура в Западния свят, към който се стремим. Той е връзката между писателя и издателя. Неговата задача е да отмени писателя от редица ангажименти, които изискват по-скоро мениджърско мислене, за да може писателят да прави това, което може най-добре: да пише. За пълна липса на литературни агенти в България не може да се говори, но примерите са по-скоро спорадични, отколкото някаква значителна тенденция.
Затова и писателите са принудени да се пазарят за хонорарите си, да подбутват издателствата, когато те се бавят с работата си. Да си търсят илюстратори, ако искат корицата на книгата им да е по-специфична. Да организират литературни четения и представянията на книгите. А за рекламата да се осланят на издателствата, които и без това се огъват под тежестта на многобройните си ангажименти, с които се борят с прекалено малките си екипи. Резултатът е, че писателят рано или късно разбира, че всичко зависи от него. Тук си спомням едни знаменити думи на Алек Попов, който през 2010 г. по време на Созополския семинар по творческо писане, организиран от Фондация Елизабет Костова, ни заръча да предаваме книгите си във възможно най-завършен вид, защото никога не можем да бъдем сигурни дали те изобщо ще минат през някаква редакция или корекция. Положението е такова и това е.
За агентите може да се говори още много. На Запад не можеш да си писател, ако нямаш агент. Ако искаш да издадеш книга, една от първите ти задачи е да си намериш  такъв. По подобен начин стоят нещата и с драматурзите – много театри не приемат пиеси, ако не са им предложени от литературен агент. В Германия пък, където често нещата са леко по-различни, съществуват специализирани театрални издателства, които освен че издават пиесите на драматурзите, ги предлагат и на театрите. Агенти имат и актьорите, разбира се. Изобщо това е една жизненоважна връзка с останалия свят за артистите и творците. Защото не всеки е в състояние сам да върши мениджърската работа, свързана с неговото изкуство. Без съмнение не са малцина онези, на които това им се удава. Но е голям и броят на творците, които просто не притежават нужните за това умения. Да не забравяме, че изкуството е любима територия на градивните съмнения и колебания. Да си спомним за култови фигури като Кафка например. И просто да замълчим.
 В тази типично българска ситуация, в която всеки говори за това, което го няма, и не скрива завистта си към развития Запад, съвсем неочаквано се появи светлина в края на тунела. Или ако трябва да бъдем по-точни – появи се огромен прожектор, който в тъмното облачно софийско небе изписа върху облаците нещо като знакът на Батман, но в случая един неясен знак, ознаменуващ появата на първия истински български литературен агент.
За литературата и поезията е типично да се каже: всичко започна с една жена, разбира се. А ние ще продължим в духа на днешния ден и относно конкретната ситуация ще смигнем издайнически: всичко започна с един постинг във фейсбук, разбира се. Стената, на която изгря тази положителна за българската литература новина, е светела също така силно през различни периоди. Защото човекът, който ще се захване с тази мисионерска дейност, е Светлозар Желев. Човекът, чиито живот е неизменно свързан с книгите. Един от най-страстните читатели. И един от най-енергичните привърженици на съвременната българска литература.

Неговата широко известна история включва работа в издателствата Сиела и Колибри, част е от създаването на Фондация Елизабет Костова, която се опитва да отвоюва нови територии за българската литература в англоезичния свят. Той също така беше директор на Националния център за книгата, създаде и Перото. Само това да беше, неговият принос по отношение на съвременната българска литература би бил безспорен. Но всички, които го познават, знаят, че той просто не може да се спре и постоянно търси нови и нови начини, по които да подпомогне съвременните български автори.
Сега той ще се опита да стане първият пълнокръвен български литературен агент. И с неговата работоспособност и отдаденост няма по-подходящ човек от него, който би могъл на практика да провери дали тази дългоочаквана мечта може да стане реалност. Предизвикателствата са много – пазарът е малък, въпреки възраждането си в последните години съвременната българска литература далеч не е най-любимата стока на повечето книжари. В България е почти невъзможно да се натъкнеш на витрина, отрупана почти изцяло с родни автори, както в Германия, САЩ, Франция и пр. Основния въпрос е дали един литературен агент може да бъде устойчив, да се задържи на българския пазар, да се пребори с всички предизвикателства. Ако има някой, който може да направи това в нашата страна, аз вярвам, че това е Светлозар Желев. И му пожелавам успех в това начинание. И да продължава да сбъдва мечти, както само той умее.
Линк към статията в "Егоист"
Публикуване на коментар