четвъртък, ноември 01, 2012

За "средния читател"

Естественият адресат и ползвател на "романовото" е "средният читател", когото по тази причина реших да направя главно действащо лице на "Пътника". Двойно действащо лице, защото се разцепва на един Читател и на една Читателка. Него не съм описвал, нито съм му приписал конкретни вкусове - той би могъл да е спорадичен или еклектичен читател. Нея обаче я направих читателка по призвание, която умее да обясни своите очаквания и нежелания (формулирани по възможно най-неинтелектуален начин, въпреки че - или всъщност точно заради това - интелектуалното говорене полека-лека вече непоправимо е оставило следи и в разговорната реч). Тя е сублимация на "средната читателка", но безмерно горда от социалната си роля: читателка по силата на своята безкористна любов към четенето. Аз вярвам в тази социална роля, тя е необходимо условие за целия ми труд, не само за тази книга.


Точно върху насочеността ми към "средния читател" отправяш най-категоричния си упрек, когато питаш: "Да не би чрез Людмила Калвино, макар и несъзнателно, да се опитва да приласкае (и поласкае) средния читател, който в крайна сметка е истинският читател (и купувач) на неговата книга, като му приписва някои от извънредните качества на ненадминатата Лйдмила?"

Нещото, което най не ми понася от целия ти патос, е "макар и несъзнателно". Как така несъзнателно? Щом съм поставил Читателя и Читателката в центъра на книгата, значи съм съзнавал какво върша. А - понеже живея от авторските си права - за миг не забравям, че читателят е купувач и че книгата е предмет, който се продава на пазара. Хората, убедени, че могат да се абстрахират от икономическите измерения на битието и всичко, което те водят със себе си, никога не са се радвали на моето уважение.

С две думи: ако според теб съм прелъстител, бива. И ласкател бива. И на "панаирджийски търговец" не бих се разсърдил. Но да ме наричаш "неосъзнат" е просто обидно! Когато в "Пътника" реших да представя (и да алегоризирам) въвличането на читателя (на обикновения читател) в една книга, която никога не отговаря напълно на очакванията му, единственото, което всъщност направих, бе да изкарам наяве онова съзнателно и неизменно намерение, което ме е движило във всичките ми предходни книги (...).

Това е част от отговора на Итало Калвино на рецензията на Анджело Гулиелми на "Ако пътник в зимна нощ", публикувана под заглавието "Ако в зимна нощ повествовател" в декемврийския брой на списание "Алфабета". 

Публикуване на коментар