понеделник, октомври 29, 2012

Моето любовно писмо



Здравей, Марта!







Ти толкова дълго мълчиш. Аз се събуждам трудно сутрин. Виждам как слънцето свети тягостно. Мия се дълго, без да мисля. По-скоро разглеждам чертите на лицето си. Знам, че съм красив по един особен начин. Формата на черепа ми издава антична божественост. Нещо като староегипетско пискюлче. Кожата ми вече навлиза в зряла възраст, но въпреки това говори. Зъбите ми бяха по-добри, но устните ми все още са такива. А погледа, който виждам в огледалото, е празно стъклен, но не съвсем, защото съм все още жив. Не се бръсна никога, но не си пускам и брада. Това показва моята нерешителност. Може би затова мразя да вдигам телефона. После излизам навън, влизам навътре. Естествен кръговрат. Ставам все по-неактивен и това сигурно е част от настъпващото лято. Понякога, особено вечер, рисувам с водни бои в едно детско блокче. Малки абстракции с конкретни цветове. Това ме забавлява. Прерисувах и една твоя снимка. Помниш ли, от онези, които снимахме в моята стая. Ти си гола, обърната с гръб и гледаш в профил. Аз не мога да рисувам добре, но тази снимка ме вдъхнови и я прерисувах в синьо и черно. Дупето ти се получи толкова притеглящо, че после дълго си мечтах. След това рисувах и други неща, но се получаваше чиста порнография, а и се свърши черната боя и от тогава не съм рисувал повече. Напоследък се видях с ония двамата, с които свирех преди да се запозная с теб. Те са направили нещо като студио. Поканиха ме да опитаме отново. Аз си занесох стария синтезатор. Свирихме няколко пъти. Направихме едно мое ново парче. Но открих, че изобщо не се изпразвам както преди, емоционално, в такъв смисъл, нали ме разбираш. Оставих ги. Даже не си прибрах и синтезатора. Мисля, че малко ме е срам. Те са добри момчета. Проблемът явно е в самия мен. Нищо. Ето тук ти пиша и текста на песента. Това е най-новият ми текст. Но той изобщо не е нов по идея.Защото аз съм изчерпан и
просто само повтарям старите мотиви. 

Не съм по-добър 
не съм по-лош от всякога. 
Едно черно влакче 
ми вика приятелски. 

Егоистични са релсите 
бавно спуснати по лицето ти. 
До една звезда в твоята стая 
ще стигам само понякога. 

Пр.: 
Камбани звънят в кревата ми 
това е една траурна песничка. 
Затананикай я с устата си 
като лятна детска рокличка. 

Знам, че няма да ти хареса, но просто никой не може да надхвърли себе си. Всеки се възпроизвежда в своите собствени рамки. Определения като талантлив и гениален са просто нелепи тук, в началото на пътя. Една нощ сънувах сън. Много жив и реален. Помня го още, така както го преживях тогава. Вървяхме двамата с теб по брега на морето. Точно там, където водата се разлива върху пясъка. Ние вървим, оставяйки стъпките си, а морето след това ги заличава. Небето е светло и слънцето грее силно. Но не е горещо. Аз съм те прегърнал през рамо нежно и си говорим. В един момент аз те попитах как си се научила да се целуваш. Ти ми отговори, че за първи път си го направила с твоята приятелка Рени и е било много хубаво. Аз не се учудих. Ние легнахme на брега и започнахме да се целуваме. Усещах еротична  зависимост. Силно като насън. След това аз се повдигнах на една страна, а ти ме погледна някак си тайнственовено и ме попита дали ако Свети Георги ми каже, че след пет дни ще умра, аз ще му повярвам. Аз почуствах някакъв нарастващ вътре в мен страх. Незнам дали щях да ти
отговоря. Видях само, че наоколо беше притъмняло, когато от морските вълни излетя един  черен гарван и бързо полетя към нас. Просто светкавично пак както само на сън може да стане, той долетя до мен и заби нокти в гърдите ми. В този миг аз подскочих и се събудих сам и потен в леглото си. Помня го така ясно, както никой друг сън в живота си. Не знам какво мислиш за това, Марта, но аз знам, че кълбото с надеждата ще се разплете докрай и тогава ние ще видим ръцете на съдбата, която държи нишката на живота ни. Също така аз знам, че на лявата ръка на моята съдба, на безименния и пръст, ще има пръстен с камък, който ще носи цвета на твоите очи. Защото златната стълба на живота е спусната и аз много пъти съм се качвал до горе и след това съм политал отново надолу, хванал здраво крилете на ангелите. Ти знаеш, че пътеките между звездите са утъпкани, но не от хората. Повярвай ми! Аз се срещнах с теб, защото ти ме позна. Помниш ли това отражение, което видя в чашата. Това беше истинският ми образ. Знам че не се изненада, защото ти беше от другата страна. Но чувстваш ли. Искам нещо друго да ти кажа. Марта, аз съм решил. Дълго търсих изход и мисля, че накрая го намерих. Всеки трябва сам да продължи своя път. Дали ще ме разбереш, не знам, но трябва да опиташ. Говорих с някои хора. Те ме упътиха. В началото не бях сигурен, че искам, но накрая се реших. Срещнах тази жена, която ми трябва. Много стара жена. Дълго, дълго я търсих. Не може всеки да стигне до нея. Беше много трудно защото тя може да бъде намерена само няколко дни в годината. Три години ми се изплъзваше все за малко. Никога не съм ти говорил за това. Все пак успях да я срещна и сега съм на път да постигна всичко това, което ще осмисли моя живот. 

Знаеш ли, Марта, не знам как да ти го кажа, но тя обеща да ме превърне в муха. Не ме съди. Опитай се да ме разбереш. Знам, че ще ти бъде много трудно. Но всеки трябва сам да реши какъв вид да приеме по-нататък. Аз дълго мислих и реших, че за мен така ще е най-добре. Мухите не живеят дълго, но това е без значение. Мисля, че те всъщност се радват на една по-голяма свобода. Хората не обичат мухите, но и това е добре защото аз не се нуждая от тяхната обич. Така ще бъда по-близо до теб.През пролетта и лятото ще идвам на гроба ти и без да правя на кякой впечатление ще кацам по издълбаните в мрамора букви от името ти, и ще се крия на хладно под сянката на кръста. Ще ме познаеш по любовното ниско бръмчене, което ще е сигурен белег, че това съм аз. Крилцата ми ще вибрират с голяма скорост и ще от разяват лека синкава светлина. Сигурно е прекрасно да пикираш под снопове слънчеви лъчи, дори и във вид на муха. Единственото, от което трябва да се пазя и страхувам е човешката ръка. Но се надявам, че няма да ме размажат на някой прозорец преди да съм стигнал до теб. Чакай ме,
защото часът наближава. Никой не може да промени това, което вече се е случило. Обичам те, Марта! 

Авел 

29.06.91 

заспалите круши сладко шептят

Прочетох писмото вчера в "Сфумато" на третата вечер в рамките на фестивала "УЛИЦА НОВ ЖИВОТ: 20 ГОДИНИ СЛЕД ДИМИТЪР ВОЕВ". 

СЛУШАЙТЕ НОВА ГЕНЕРАЦИЯ! 

КУПЕТЕ СИ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА "ПОЗДРАВИ ОТ МЕН БОГОВЕТЕ", ПРЕДИ ДА Е СВЪРШИЛО!  АКО ЗАКЪСНЕЕТЕ И ВЕЧЕ Е СВЪРШИЛО, ЧАКАЙТЕ ЧЕТВЪРТОТО ИЗДАНИЕ, СЪОТВЕТНО АКО ЧЕТВЪРТОТО ИЗДАНИЕ Е СВЪРШИЛО, ЧАКАЙТЕ ПЕТОТО И Т.Н.! 

Публикуване на коментар