петък, октомври 19, 2012

Пророкът на люляците



“There are those who do both,
they drink tea.”
Gary Snyder

Някой ден поетът ще изхвърли белите листа,
тефтерите, пишещата машина, компютъра,
- най-изящната поетика е на тишината и действието -
и ще се пренесе в старопланинска колиба.

Истинската поезия е тази
на движенията на тялото,
наляво и надясно,
на вдишванията и издишванията.

Истинската поезия забравя    
не само ритъма и римите,
а всичките ефекти.

Тя забравя и самите думи.

Тя е нежна пролетна прегръдка,
опияняващ поглед на обичащ,
глътка въздух зазоряване,
силно стиснати пияни ръце.  

Тя е скрита в този ден, в този час, в тази секунда.

Напишеш ли я върху белия лист, умира.
Споделиш ли я с приятел, си отива.

Поетът ще изкара много дни и нощи сам в планината,
изпаднал в безтегловността на непритежанието,
изтърсил се от излишните излишества,
опиянен от опиянението на трезвото съзнание.

И сетне ще се върне в града,
за да изпише пролетта
с цъфналите цветове на люляците.




Публикуване на коментар