Follow by Email

петък, октомври 19, 2012

Пророкът на люляците



“There are those who do both,
they drink tea.”
Gary Snyder

Някой ден поетът ще изхвърли белите листа,
тефтерите, пишещата машина, компютъра,
- най-изящната поетика е на тишината и действието -
и ще се пренесе в старопланинска колиба.

Истинската поезия е тази
на движенията на тялото,
наляво и надясно,
на вдишванията и издишванията.

Истинската поезия забравя    
не само ритъма и римите,
а всичките ефекти.

Тя забравя и самите думи.

Тя е нежна пролетна прегръдка,
опияняващ поглед на обичащ,
глътка въздух зазоряване,
силно стиснати пияни ръце.  

Тя е скрита в този ден, в този час, в тази секунда.

Напишеш ли я върху белия лист, умира.
Споделиш ли я с приятел, си отива.

Поетът ще изкара много дни и нощи сам в планината,
изпаднал в безтегловността на непритежанието,
изтърсил се от излишните излишества,
опиянен от опиянението на трезвото съзнание.

И сетне ще се върне в града,
за да изпише пролетта
с цъфналите цветове на люляците.




Публикуване на коментар