Пророкът на люляците

“There are those who do both,

they drink tea.”

Gary Snyder

Някой ден поетът ще изхвърли белите листа,

тефтерите, пишещата машина, компютъра,

- най-изящната поетика е на тишината и действието -

и ще се пренесе в старопланинска колиба.

Истинската поезия е тази

на движенията на тялото,

наляво и надясно,

на вдишванията и издишванията.

Истинската поезия забравя    

не само ритъма и римите,

а всичките ефекти.

Тя забравя и самите думи.

Тя е нежна пролетна прегръдка,

опияняващ поглед на обичащ,

глътка въздух зазоряване,

силно стиснати пияни ръце.  

Тя е скрита в този ден, в този час, в тази секунда.

Напишеш ли я върху белия лист, умира.

Споделиш ли я с приятел, си отива.

Поетът ще изкара много дни и нощи сам в планината,

изпаднал в безтегловността на непритежанието,

изтърсил се от излишните излишества,

опиянен от опиянението на трезвото съзнание.

И сетне ще се върне в града,

за да изпише пролетта

с цъфналите цветове на люляците.