Follow by Email

сряда, септември 27, 2017

Отговорите ми на анкетата на "Площад Славейков"

Сайтът "Площад Славейков" прави една безкрайно интересна анкета по въпросите на културата. Благодаря, че ми беше дадена възможност и аз да кажа две-три думи.

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Не обичам нещата, които са най… Едно, че съм закърмен с контракултура, и второ, че така винаги се слага някаква оценка. Малко е тъпо да пишеш двойки и шестици на хора с по-богат опит от теб. Така че съвсем безотговорно ще кажа: най-голямото постижение на българската култура е, че в България още има култура. Културата е в унизителна позиция по време на целия преход, който (вярвам) още не е свършил. Строим магистрали, огромни зали, небостъргачи, комин до комин… Назначаваме поредния директор на водопад и очакваме от него да ни каже дали цензурата може да се яде. А сме с най-малкия бюджет за култура в ЕС! Българските актьори са с по-малки заплати от албанските и македонските!

Държавата все обещава и изключително рядко се сеща да отпусне пари за попълване на фонда на библиотеките с нови заглавия. Говорете с някой сърбин да видите как се прави тази работа. Киноцентърът не спира да се тресе от скандали. Изкуството се субсидира по системата на глава на добитък, пардон, зрител. В определени периоди хонорарите на актьорите се бавят недопустимо много. Знам за историята на една постановка в един от водещите театри, която е направена почти без бюджет, защото преди две-три години имаше огромен проблем с бавене на пари от септември нататък… А когато това се комбинира с неплащането на актьорите, се получава следното: актьорът няма пари за билет за градския транспорт и закъснява за репетиция, защото го е свалила контрола! В същото време се откриват нови музеи, наливат се огромни пари в бетониране и окепазяване на културното ни наследство. Паметници на културата биват подпалени от клошари…

Да, от една страна бюджетът ни за култура плаче за увеличаване. Аз лично ще си обръсна гладко брадата за пръв път от десет години, ако някой ден той стигне заветните 2%… От друга страна има пари, но те се изразходват по нелеп начин. Те се дават за това, което се е случило ПРЕДИ. Основно за това то да изглежда като СЕГА, с което се съсипва всякаква автентичност. А липсва разбирането, че изкуството е и нещо, което се случва СЕГА. И има нужда от подкрепа. Но в България почти всеки знае, че хората на изкуството си клатят краката и това никаква работа не е. В България някак битува виждането, че истинската работа е на полето, пред компютъра и пр. Изкуството също е работа. Точка!

– А кой е големият й провал?

– Един сериозен скулптор, чиито произведения гледат навъсено и който ходеше да си купува алкохол по време на протестите в парламента, нищо, че парламентарната му група беше била отбой. За съжаление, той не е истинският проблем. Проблемът са мутрите в културата, а те не са един или двама. И все пак един беше културният мултак и много бяха неговите пророци. Ако трябва да бъда злободневен – най-големият провал е това, което се случва в Пловдив. Бъдещата културна столица на Европа изпъди от организацията си хората, благодарение на които кандидатурата спечели. Надявам се да успея да откажа всички участия, които ми предлагат там, защото не искам да имам нищо общо с тази схема. Вече отказах две. За съжаление много артисти, които също не одобряват това, което се случва там, ще участват. Разбирам ги. Те живеят от хонорар на хонорар. Така сме повечето… С една приятелка говорихме да направим подписка за това, че ако там не се промени нещо освен като участници ще ни загубят и като публика. Но не вярвам, че от подобни актове на съпротива има смисъл… Повечето хора мълчат за това, за което трябва да се говори. И говорят за това, за което трябва да се мълчи.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – свободният театър, който успя да си създаде публика. В момента АСТ са в процес на създаване на истинско голямо пространство, от което независимата сцена има остра нужда. Иначе Галин Стоев, „Сфумато“, Явор Гърдев, Диана Добрева, Веселка Кунчева, Ани Васева, Иван Панталеев. Със сигурност изпускам някой. Позволявам си да кажа, че за мен събитието на този сезон ще са спектаклите по текстове на Вирипаев на Явор Гърдев и Галин Стоев. Както и новата програма по текстове на Достоевски в „Сфумато“. И защото твърде често в България се забравя да се говори за младите поколения: Марий Росен, Крис Шарков, Тея Сугарева, Боян Крачолов…

б) музиката – Иво Димчев, който не можех да поместя в театъра, защото е уникален, неповторим космополит, чието присъствие в България е манна небесна за всички, които милеят за българското изкуство и проклятие за всички хомофоби и върли и крайни консерватори. Но и Bluba Lu, които съвсем скоро ще изкарат първия си албум с песни на български. Вече имах щастието да чуя парчетата, но ще си замълча. Трябва да има съспенс. The Science (Нино Гомес и Soultslept), които правят разкъртващо готино дуо, което е печелило конкурс за ремикс на Bonobo, но никой не знае това. Ража и бандата й. Comasummer, защото е хубаво да има качествен и небанален рок. Всичко, което правят хората зад Аларма Пънк Джаз Фест, Терминал 1 и MIXTAPE. Лейбълът Biganda. Оратница. Мерудия. Иван Шопов. Теодосий Спасов. Ох, много са. Преставам;

Работил съм като барман. Липсва ми да пускам музика на хората и да спретвам български вечеринки, по време на които някой да ме попита: „Мога ли да поръчам песен”, а аз да му отговоря: „Да, стига да е българска и да е хубава“. Но ще подхвърля само и Таралежков, Бъни и Елко от БГЗ и Сър Мата Хари, както и Шкода, които взеха да се събират веднъж в годината;

в) литературата – тук положението е опасно. Предпочитам да замълча за утвърдените автори. И да кажа за Дани Радичков, Нинко Кирилов, Антония Атанасова, Лили Йовнова, Владимир Полеганов, Васил Балев, Ясен Василев, Радослав Чичев, Мирослав Христов, Стефан Икога, Стефан Иванов. И още една купчина имена на млади хора, които уверено навлизат в територията на литературата. Част от тях все още се наместват в дрехите й, но има бъдеще. Вярвам го. Това е най-голямото събитие. Въпреки безобразната културна политика, има млади. И надежда;

г) киното – „Източни пиеси”. А отскоро и „Христо” – един от малкото жанрово издържани филми в България, в който можем да видим големи актьори в нетипични поддържащи роли – Юлиан Вергов например. И в който с пълна сила блестят Димитър Николов и Димитър Крумов, които завършиха в НАТФИЗ съвсем, съвсем скоро;

д) изобразителното изкуство – ретроспективната изложба на Иван Милев, Кольо Карамфилов и Павел Койчев. КРИСТО, защото, както знаем от деветдесетте, Бог е българин. Фотографията тук ли трябва да присъства? „Анима анимус” на Темелко Темелков, „Пряка светлина” на Яна Лозева (две години гледах няколко фотографии от каталога на стената на квартирата си, за съжаление смених квартирата, липсват ми). „16: 26: 36” на Нели Гаврилова – двайсетгодишен проект, в който през голото тяло надзъртаме в живота на модела Катина. Галерия „Ластици”. Снимките на Лора Мушева, Елена Николаева. Дипломната работа на Лора Топалова;

е) телевизия – не гледам телевизия, с изключение на „Денят започва с култура” и „Библиотеката”. Така че не съм експерт в тази област;

социални мрежи – най-скандалната дама в българския хай и лоу лайф – Иванка Курвоазие, профилът на Иво Димчев, статусите на Мила Искренова, Манол Глишев, Ивайло Дичев. Фотографът Хубен Хубенов в Инстаграм, Яна Лозева пак там;

онлайн медии – „Портал Култура”, „Дневник”, все по-рядко Фото Форум и все повече блогове и Фото Момент. Сайтовете за литература „Кръстопът”, „Литернет”, Литклуб”.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Министърът, който няма култура.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, медиите?

– Обичам да говоря с примери, така че вече отговорих на тези въпроси.

Искам само да поясня, че всяка класация е субективна и пристрастна в зависимост от анкетирания.
Публикуване на коментар