Follow by Email

неделя, август 20, 2017

Диагноза




Не си знаем историята.
Не си знаем музиката.
Не си знаем изкуството,
театъра, литературата.
Не си знаем героите.
Не си знаем правата,
закони не спазваме.
А уж искаме нас да ни спазват.
Със скорост светлинна забравяме,
защото отдавна не помним,
имаме обща склероза.
Не си знаем дори и езика,
но не спираме да бърборим.

Иначе от всичко разбираме,
експерти сме, това вече го знаем
и спорим, и псуваме, и по масата тропаме,
и се бием с патос и слава в гърдите.
От нас по умни няма на тая планета,
а най-вероятно също на другите.
Синоним сме на „разумен живот”,
а отдавна живуркаме,
в чуждите джобове гледаме,
а не вперваме поглед в звездите.
Гений до гений до гений
(до един безработни)
бродят по нашата майка земя
и ридаят, защото майката-мащеха
постоянно ги лъже, предава ги,
както те сами се лъжат, предават.
Комин до комин, хитрец до хитрец,
а балъци са другите, дай да ги метнем,
но май себе си мятаме,
май себе си лъжем,
май сами се предаваме.

Иначе от всичко разбираме.
Не знаем най-важното,
но пък знаем най-съкровеното.
Живота си даваме за ракия,
за шопска салата, за чалга,
за привидни успехи,
с които се перчим,
развявайки телефони
по-скъпи от тринайста заплата,
вторачвайки се в бляскави плазми.
Искаме да живеем в здрава държава,
а нездраво живеем и сеем зарази.
От настоящето срам ни е,
но се гордеем с историята.
Все по-чужди на традициите ставаме,
все повече се гордеем с България.


Публикуване на коментар