понеделник, септември 29, 2014

Прошепнато в съня ми от Георги Рупчев



We are all just prisoners here 
of our own device... 
                                    "Hotel California" 


Един приятел
не оставяше следи,
винаги присъстваше,
винаги почти.

Когато си тръгваше,
подреждаше всичко добре,
винаги е бил такъв,
още от дете.

Изчезвал често
по средата на някой час,

намирали го да се скита
в съседния клас

и дълго питали

как го прави това,

в отговор той поклащал

нямо глава.


После се изпарявал

някъде 
из въздуха 
скрит,

после се връщал

с непроменен 
вид.

Накрая 
отпътува 

за 
един 
финален 
път,

може 
би 
просто

му 
омръзна 





светът.







Публикуване на коментар