Ох, клетият ми текст в Дневник... Ох, как ме гризе съвестта. Ох, от сутринта му се точа, а в същото време един мускулест и злобен мултитаскинг седи до мен с бухалка и ме млати здравата по кокаляците. Всичко е във въображаема кръв. Иначе съм добре.

Само не знам защо българският модел (от женски пол), за когото писах вчера не ми отговори на съобщението с линк към статията и текст: "Виж, за малко щях да се гръмна." В същото време пък Динко да вземе да пребие за втори път някоя невинна душа, която най-сетне да не е бившо гадже или бежанец. И най-накрая да е на правилното място. Не по границата, а в пандиза. ❤️

Та предишната идея за статия за Дневник влиза в чекмеджето, Динко е неустоим. Аз съм дълбоко хетеро, но ми се иска да се оженя за него, за да мога да се разведа и да му взема джипа! Ей така, за да му е гадно, не че съм умрял за някакъв си там джип. Оня ден си купих "Приятел на Кафка" на Исак Башевис Сингер в невероятната поредица "Кратки разкази завинаги", която е дело на ИК Жанет 45 и на любимата ми преводаческа фурия Нева Мичева. Ако му взема джипа, обещавам да го разменя за пълната колекция на всичките книги от поредицата. С разликата в парите (някакви си там хиляди заспали) Manol Peykov ще може да натвори още чудеса и да ни кара да мечтаем да завземаме чрез кратки семейни отношения с идиоти нови джипове, за да ги разменяме за книги отново и отново, и отново.

Като споменах Жанет 45 няма как да скрия от вас новината, че най-сетне знам кога точно ще ми излезе сборника с разкази "Силата на думите". Ама ще ви кажа някой друг път, за да ви държа в напрежение. Ще го отпразнувам с домашна лимонада, така че ако утре имам махмурлук, да знаете, че е от предозиране с лимони.

Сега сядам да пиша най-сетне, защото рискувам съвестта съвсем да ме оглозга и следващия път като се видим да съм просто скелет.

Ох, само да направя едно добро дело и да се подпиша тук. Заслужава си.

https://www.peticiq.com/178856

Аре!