петък, ноември 04, 2016

Поетът

„Страхът ми от думите тъй е голям”

                              Райнер Мария Рилке 

Думите са всичко, дето мога да ти дам,
всичките ми притежания,
бъдеще и минало,
изящни изворни тъги,
ехтящи и просторни радости,
неизбродени потайни пътища и
лъкатушещи пътеки към дома.

Думите – безброй мълчания,
лабиринтите залутани на смисъла,
палати на порой безсмислия,  
прашинки във Вселената,
Вселени във прашинката,
еуфории, светкавици, дихания,
крехки и чупливи,
но и твърди камъни.

Думите – това съм аз,
това съм целият,
черва, сърце и пори,
костен мозък, алвеоли,
звучни, но пък искрени провали,
снимки на секунди щастие.

Думи – кръв, късмет и случай.
Видима невидимост и тайна явност.  
Те са всичко, но са нищо,
те са нищо, но са всичко.
Епикризи на милиард въздишки
и есенция от разцъфтяла есен.
Изцелителни инфаркти и инсулти.  
Думите – това съм аз,
те са всичко, дето мога да ти дам. 
Публикуване на коментар