вторник, декември 18, 2012

По пътя към новия свят


Според Марина Абрамович
артистът трябва да е тук и сега.
Да е едно цялостно присъствие,
постигането на което е адски трудно.

Като гледам уъркшопа с артистите,
които ще участват в нейната изложба,
имам чувството, че тя тренира нинджи.
Те седят сред гората със завързани очи.
Опитват се да намалят скоростта на света си.
Да опознаят сетивата си.
Да се слеят с усещанията си.
Да са себе си всяка секунда
от тези три месеца,
през които ще продължи пърформансът. 

Така е,
колкото и да е свободен артистът в днешно време,
той се нуждае от дисциплина,
от физическа тренировка. 

Едно куче не спира да обикаля по хората
на прожекцията, да се заиграва с тях,
да скача, да лае от време на време.

Стопанинът му, млад веган,
си играе с него,
смее му се,
дърпа му гальовно ушите.

Кучето продължава да търчи наоколо,
бута чаша с вино,
захапва кабела за звука,
чува се пукане,
някои хора се оплакват от него,
други му се радват.

Преди час и нещо веганът ми обясняваше
как ще промени света.
Как той и приятелите му работят за това.
Каква е идеологията им.
Какви са убеденостите им.
Какви са стъпките,
очакващи ги 
по този снежен път. 

Чудно.

Човекът е тръгнал да променя света,
а не може да опитоми кучето си.

Затова си мисля, приятели,
тръгнете ли да променяте света,
най-добре опитомете кучето си.

Първо опитомете своя домашен любимец.
После опитомете кучето в себе си.


Публикуване на коментар