Актова поезия 1

Актова поезия

1.
Обичам само когато забравям за метеорологията,
слънцето, снегът, надеждите.
Когато подчинявам тялото си
на ритъма на
б
е
з
к
р
а
а
а
й
н
и
р
а
з
х
о
д
к
и
и
и.
Със стъпки без посока несъзнателно
зп св м м чт т с
и и а е и е и.

И ми е напълно
безразлично дали


о
т
г
о
р
е

МИ
в д с
а ъ н
л ж я
и д г


или
н ъ
ъ л
л и
с
ч ч
е и
в


Когато единствените бъдещи планове
са-свързани-с-докосвания-целувки-ухапвания.
И единствената поезия, която мога да измисля е
за нея.

Тази поезия дори не я пиша.
Измислям си я тихичко наум.
Хихикам се. Ругая се.
Изпращам я до майчиния дом
и из-го-ва-рям скъпите ми строфи.
Не мога да преценя дали й харесват.
Не ми и дреме.

Тя е хванала ръката ми, целувам я по шията.
Ръцете ни изтръпват една в друга.
Не мога да измисля нищо по-
и
т
еро чно.


Гласовете ни водят далечен друг живот.

Най-хубавата поезия пазя за леглото.
Безмълвно я ш-ш-шептя
върху чарш-ш-шафите

илинапода.

В онзи върховен момент,
когато двамата сме голи
и ръката ми се плъ-ъ-ъзга
по гър-р-рба, гъ-р-р-рдите
и надо-о-олу по кор-р-рема й.

Най-великатата поезия е актова поезия.

Нейните форми са пряко подчинени
на формите на женското тяло.
Черно-бяла поезия с перфектно осветление.

Невъзмутимо
възбуждаща,
пищно-еректирала-поезия.
И сега, на сут-
ринта, в леглото


искам да й кажа, че е по-красива
от цялата поезия взета заедно.
Че красотата й е по-вечна от Античността и Ренесанса.
Че е по-романтична от романтизма.
Че е по-живописна от импресионизма.
Че е по-авангардна от кубистите и сюрреалистите.
От всички „исти” взети заедно.

Но
в
сутрини
като
тази
единствения
език,
който владея,
е..................................................................езикът

на тялото.