сряда, февруари 01, 2012

Баща ми като млад

Засичам се с лица от миналото.
Далечно или близко.
Засичам се с лицата,
не с хората.

Лице на съученик от трети клас
залепнало за тялото
на продавач на пуканки.
Лице на полузабравен
приятел от квартала
на врата на знаменитост.

Винаги съм си казвал,
че в това няма нищо странно.
Лицата се повтарят,
не хората.

Вчера, в претъпан и шумен бар,
музиката ме караше да подскачам,
още бях на втората бира,
когато видях баща ми.

Беше на седемнайсет,
пиеше в гръмогласна компания,
те се смееха на технитете си шеги,
олюляваха се, тупаха се по гърбовете,
изглежда празнуваха нещо.

Той разказваше смешна история,
хилеше се: същите жестове,
същия поглед,
дори същото чувство за хумор.

Аз се питах:
кога ще се запознае
с майка ми.
Публикуване на коментар