вишнено момиче

Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите

но сега сме в Казанлък

вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края й сме чакали
много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили
от чакане

но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече

и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши

ти не си от черешовите момичета
отказах ги преди години
отначало ми харесваха
нали са сладки и набъбнали
но бяха прекалено сладки
прекалено равни
прекалено отегчителни
нямаше тръпка в тях
не можех да горя по тях
тлеех по тях
затова ги забравих

вишните, виж, вишните са друго
те са сладко-кисели
от вкуса им ме побиват тръпки
и по цели дни усещам
тръпивостта им върху устните си

ти си сладко-кисело
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал

но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните

докато плуваш сред цветовете им
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта
е направила с вишните

а ти
без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи

единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти