сряда, август 25, 2010

без тебе интернетът ми е мъртъв

преравям интернет в търсене на дигитални следи от
съществуването ти, на пикселни фрагменти от веждите ти,
на отпечатъци от устните ти, вдлъбнатини от допира
на гърдите ти, на твоят нос; наясно съм, че си разпръснала
цифровите белези от съществуването си на нечии екран,
но защо на моя те няма, защо екранът ти е вързан към
друг компютър, не към моя, на който сълзите ми изливат се
в петна на уърд в таймснюроман дванайска. докато навън вали

нима огряваш вече само чуждите лаптопи, усмихваш се
на други другаде с емотиконената пунктуация на устните си
и пишеш своята история във нови блогове, сменила никовете си
и интерфейса, започвайки със грима, избягала във нови профили
отрязала ме от онлайн пространството си като натрапчив и досаден
спам, опустоши го и замина, разрязвайки ограничаващите ланкабели,
заглушавайки дузина уайърлеси с белите си зъби; колкото и да сърфирам
мисля само за тракането на пръстите ти по клавиатурата, за любимите ти
клипове в ютюб, за сайтовете, които посещаваше, за тези, дето мразеше,

за бившите пароли на имейлите ти, сега една от тях съм аз: една бивша
парола от имейл, препълнен със спам и безполезна поща, отварян два
пъти в годината, за да бъде затворен отново, но прекалено
безразличен, за да бъде изтрит; ти ъпгрейтваше ме и сега без
теб съм стара версия, боклук от нещо някога било, запазен
за ценители съм, за онези свикнали с удобствата на старото,
за никой съм, най-малкото за себе си; ти беше интернетът на
живота ми и моя вход към мрежата на хората и без тебе интернетът
ми е мъртъв. и компютърът ми също. а и аз, и аз, и аз.
Публикуване на коментар