Третата книга на Мишел Уелбек, която прочетох преди десет минути, е също толкова добра колкото първите две ("Възможност за остров" и "Платформата"). Сега забелязвам, че ги чета в обратен хронологически ред, защото от трите романа "Елементарни частици" е най-старият. Темите, около които се движи се повтарят и с намигване няма да ги назовавам. Уелбек е от авторите, избрали една конкретна посока, в която се движат. Това прави писането му някак по-плътно.
Най-лошото на романа е, че не е преведен на български. За тази, които не ползват френски като мен, има два превода на английски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар