Представянето на романа ми мина добре.
Благодаря много на Силвия Чолева и Юлиан Петров,
които изнесоха представянето. За мен
беше истинско удоволствие да ги слушам
и да мълча.
В момента в главата ми се въртят планове за
представяне в Пловдив.
Дано се получи.
вторник, ноември 09, 2010
петък, ноември 05, 2010
представяне на романа ми "Животът като липсваща лъжица"
Утре (06.11.) е представянето на първия ми роман "Животът като липсваща лъжица" във фоайето на "Дом на киното". Очаквам ви.
На 6 ноември (събота) от 17.00 ч. в Дома на киното (ул. "Екзарх Йосиф" 37) ще се състои представянето на романа "Животът като липсваща лъжица" от Иван Димитров. Книгата ще представи Силвия Чолева. Участие ще вземе актьорът Борис Георгиев, както и самият автор. Входът е свободен.
Представянето на романа от Иван Димитров е част от един истински битнически следобед в Дома на киното: от 18:15 ч. същата вечер в залата ще има четене на Алън Гинсбърг от Владимир Левчев, а в 19 ч. ще се прожектира филма HOWL (Вой), разказващ за живота на Гинсбърг, в който персонаж е и Керуак. Последните две събития са част от Фестивал на американското независимо кино. Вход за двете събития: 8/6 лв.
Романът „Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, досега познат на българските читатели със своите разкази („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да разколебае всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт.
Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата присъства активно в романа, и отчасти литературен, заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във „филма". Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.
На 6 ноември (събота) от 17.00 ч. в Дома на киното (ул. "Екзарх Йосиф" 37) ще се състои представянето на романа "Животът като липсваща лъжица" от Иван Димитров. Книгата ще представи Силвия Чолева. Участие ще вземе актьорът Борис Георгиев, както и самият автор. Входът е свободен.
Представянето на романа от Иван Димитров е част от един истински битнически следобед в Дома на киното: от 18:15 ч. същата вечер в залата ще има четене на Алън Гинсбърг от Владимир Левчев, а в 19 ч. ще се прожектира филма HOWL (Вой), разказващ за живота на Гинсбърг, в който персонаж е и Керуак. Последните две събития са част от Фестивал на американското независимо кино. Вход за двете събития: 8/6 лв.
Романът „Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, досега познат на българските читатели със своите разкази („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да разколебае всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт.
Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата присъства активно в романа, и отчасти литературен, заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във „филма". Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.
вторник, ноември 02, 2010
криминален роман (в две части)
1.
по калдъръмените улици
в Банско
няма старци
туристите ги изяли
2.
по калдъръмените улици
в Банско
няма туристи
старостта е отрова
по калдъръмените улици
в Банско
няма старци
туристите ги изяли
2.
по калдъръмените улици
в Банско
няма туристи
старостта е отрова
вторник, октомври 05, 2010
семейна история
1.
съвсем в началото
когато се нанесоха
апартаментът беше полупразен
с едно легло и маса
с разпадащи се столове
античен раховец и мраз
полупразна етажерка
и гардероб от талашит
стените в банята се белеха
тапетите бяха целите в акне
чешмите плачеха по цели нощи
а когато духаше студен зимен
вятър прозорците виеха
той пишеше, тя рисуваше
по време на закуските на масата
се въргаляха изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед
с нея мажеха препечените филии
които весело и безпаметно хрупаха
в ритъма на някоя песен по радиото
(и телевизор си нямаха още)
с нея подслаждаха турското кафе
което той вареше всяка сутрин
лицето на джезвето беше мургаво
лицата на джезветата не са като лицата
на хората
когато остаряват, те не се набръчкват
а помургавяват
а джезвето далеч не беше обикновено
родословното му дърво беше вековно
като вековен дъб в полите на Пирин
голямо и вековно родословно дърво
израстнало от прапрапрабаба му
в неговото семейство джезвето се предавало
от поколение на поколение
и така се озовало на раховеца
където къкреше горчивото кафе
което подслаждаха с любовта
гъста, сладкава и лепкава като мед
с нея подслаждаха още толкова много работи
не просто чайове, палачинки, мекици
а цели следобеди, дни, седмици
с нея подслаждаха и луната
когато светлината й беше прекалено студена
в сутрините без филийки той се будеше по тъмно
набираше звезди и ги пускаше в две купи с прясно мляко
закусваха вселенско мюсли
а понякога внимателно смелваше
звездите на лунния воденичен камък
който се търкаляше по небето
и изпичаше звездни хлебчета
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
а на масата пред тях се въргаляше любовта
по-сладка от смокиня в късна есен
по-ароматна от пролет
по-непредвидима от циганско лято
пред нея очертанията на предметите
се скриваха и неизпълнените желания
се изчервяваха и излизаха от стаята засрамени
до смърт
2.
изкараха така две-три години
на звездни хлебчета, вселенско мюсли
и изобилни количества любов
гъста, сладкава и лепкава като мед
на вино с мед и канела
тя рисуваше, той пишеше
той й шептеше:
ти си красива като магазин за грамофонни плочи
в мол, като секънд хенд на Витошка
и откровена като туристически лифт над
Факултета
познавам себе си само защото
се запознах с теб
а тя рисуваше негови портрети
на които той пиеше кафе
през по-голяма част от времето
той пушеше цигари
но тя го рисуваше тъкмо
когато пиеше кафе
после отиваха заедно на пазар
купуваха ягоди, вишни или ябълки
в зависимост от сезона
но не бяха зависими от никакви
сезони, освен от настроенията си
през есента тя поруменяваше
той пишеше хайкута с черен маркер
върху прежълтели листа
през пролетта тя рисуваше разцъфналите
цветове на очите му и връзваше
мартеници по неговите бедра
другите сезони ги нямаше
бяха се скрили в любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
приемаха ги орално,
по два пъти на ден
сутрин и вечер
и им стигаше
когато се измаряха
се въргаляха по цели дни в леглото
забравяха да спят, да се хранят
и това ги укрепваше
а парите малко по малко
взеха да тропат на вратата им
тя направи две изложби
и няколко корици на книги
той публикуваше статии
в един ежедневник и в три списания
така във всекидневната се появиха
канапе и маса
до стената в спалнята се изправи
библиотека
на масата в кухнята се въргаляха
изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед
3.
през годините им се случиха разни събития
появиха се две дъщери
които по цели дни развяваха
рокли и невинност в коридора
и израстнаха изключително бързо
направо спринтираха през ясли, детски градини
училища и накрая акустираха в университета
и през цялото време се смееха
костите им бяха в перфектно състояние
като малки пиеха доволни количества мляко
и го подслаждаха с любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
апартаментът все по-малко зееше
на рафтовете долетяха книги
в хола акостира цял телевизор
имаше и разни секции, дивани, миксери
чуруликащи чешми и мълчаливи прозорци
той вече работеше на пълен работен ден
в едно списание
и все по-рядко се усмихваше
с усмивката на безработен
тя все повече рисуваше за други
най-вече правеше корици на книги
но имаше и плакати за представления
и концерти
и изложби
през вечерите отиваха на плаж
пред телевизора на канапето в хола
тенът им беше съвършен и равномерен
припичаха се не само пред новините
но и пред предавания и сериали
изпичаха се от всички страни
преди да си легнат минаваха през кухнята
за по една лъжичка любов
гъста, сладка и лепкава като мед
и заспиваха с очи
широко отворени към следващия ден
4.
постепенно апартаментът се напълни
с всякакви неща
с нови пералня, хладилник, тостер
с теракота, плазма, секции, нови дивани
банята се подмлади и страните й грейнаха
цялата се разпръскваше от щастие
децата заминаха да учат в друг град
но това си беше в реда на нещата
затова се събираха често с приятели, колеги
и обсъждаха политики, събития и
държаха монолози за децата си
на челата на двамата пишеше: успели
и това беше много хубаво
защото нищо не им липсваше
понякога си спомняха
за първите няколко години
за това как
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
чувстваха се някак пораснали
в онези дни били толкова наивни
и заслепени от любов
че направо...
сега закусваха заедно само в съботните
и неделните сутрини
тогава сядаха на кухненската маса
пред тях димяха две чаши с кафе
директно от машината
тостерът умело жонглираше
с препечени филийки
върху които размазваха
разнообразни сирена и сладка
цялата кухня лъщеше
и кухненският абсорбатор
с пълни дробове вдишваше
парите издигащи се от варящите се яйца
микровълновата гръмко и гордо
звънеше, когато млякото за мюсли
се стоплеше
на лицата им грееха усмивки
и изобщо масата беше претрупана
единственото, което липсваше на нея
беше любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
поемата беше публикувана наскоро
в списание Искам
http://iskammagazine.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1292:2010-10-03-08-05-51&catid=100:2010-03-22-09-35-10&Itemid=194
съвсем в началото
когато се нанесоха
апартаментът беше полупразен
с едно легло и маса
с разпадащи се столове
античен раховец и мраз
полупразна етажерка
и гардероб от талашит
стените в банята се белеха
тапетите бяха целите в акне
чешмите плачеха по цели нощи
а когато духаше студен зимен
вятър прозорците виеха
той пишеше, тя рисуваше
по време на закуските на масата
се въргаляха изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед
с нея мажеха препечените филии
които весело и безпаметно хрупаха
в ритъма на някоя песен по радиото
(и телевизор си нямаха още)
с нея подслаждаха турското кафе
което той вареше всяка сутрин
лицето на джезвето беше мургаво
лицата на джезветата не са като лицата
на хората
когато остаряват, те не се набръчкват
а помургавяват
а джезвето далеч не беше обикновено
родословното му дърво беше вековно
като вековен дъб в полите на Пирин
голямо и вековно родословно дърво
израстнало от прапрапрабаба му
в неговото семейство джезвето се предавало
от поколение на поколение
и така се озовало на раховеца
където къкреше горчивото кафе
което подслаждаха с любовта
гъста, сладкава и лепкава като мед
с нея подслаждаха още толкова много работи
не просто чайове, палачинки, мекици
а цели следобеди, дни, седмици
с нея подслаждаха и луната
когато светлината й беше прекалено студена
в сутрините без филийки той се будеше по тъмно
набираше звезди и ги пускаше в две купи с прясно мляко
закусваха вселенско мюсли
а понякога внимателно смелваше
звездите на лунния воденичен камък
който се търкаляше по небето
и изпичаше звездни хлебчета
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
а на масата пред тях се въргаляше любовта
по-сладка от смокиня в късна есен
по-ароматна от пролет
по-непредвидима от циганско лято
пред нея очертанията на предметите
се скриваха и неизпълнените желания
се изчервяваха и излизаха от стаята засрамени
до смърт
2.
изкараха така две-три години
на звездни хлебчета, вселенско мюсли
и изобилни количества любов
гъста, сладкава и лепкава като мед
на вино с мед и канела
тя рисуваше, той пишеше
той й шептеше:
ти си красива като магазин за грамофонни плочи
в мол, като секънд хенд на Витошка
и откровена като туристически лифт над
Факултета
познавам себе си само защото
се запознах с теб
а тя рисуваше негови портрети
на които той пиеше кафе
през по-голяма част от времето
той пушеше цигари
но тя го рисуваше тъкмо
когато пиеше кафе
после отиваха заедно на пазар
купуваха ягоди, вишни или ябълки
в зависимост от сезона
но не бяха зависими от никакви
сезони, освен от настроенията си
през есента тя поруменяваше
той пишеше хайкута с черен маркер
върху прежълтели листа
през пролетта тя рисуваше разцъфналите
цветове на очите му и връзваше
мартеници по неговите бедра
другите сезони ги нямаше
бяха се скрили в любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
приемаха ги орално,
по два пъти на ден
сутрин и вечер
и им стигаше
когато се измаряха
се въргаляха по цели дни в леглото
забравяха да спят, да се хранят
и това ги укрепваше
а парите малко по малко
взеха да тропат на вратата им
тя направи две изложби
и няколко корици на книги
той публикуваше статии
в един ежедневник и в три списания
така във всекидневната се появиха
канапе и маса
до стената в спалнята се изправи
библиотека
на масата в кухнята се въргаляха
изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед
3.
през годините им се случиха разни събития
появиха се две дъщери
които по цели дни развяваха
рокли и невинност в коридора
и израстнаха изключително бързо
направо спринтираха през ясли, детски градини
училища и накрая акустираха в университета
и през цялото време се смееха
костите им бяха в перфектно състояние
като малки пиеха доволни количества мляко
и го подслаждаха с любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
апартаментът все по-малко зееше
на рафтовете долетяха книги
в хола акостира цял телевизор
имаше и разни секции, дивани, миксери
чуруликащи чешми и мълчаливи прозорци
той вече работеше на пълен работен ден
в едно списание
и все по-рядко се усмихваше
с усмивката на безработен
тя все повече рисуваше за други
най-вече правеше корици на книги
но имаше и плакати за представления
и концерти
и изложби
през вечерите отиваха на плаж
пред телевизора на канапето в хола
тенът им беше съвършен и равномерен
припичаха се не само пред новините
но и пред предавания и сериали
изпичаха се от всички страни
преди да си легнат минаваха през кухнята
за по една лъжичка любов
гъста, сладка и лепкава като мед
и заспиваха с очи
широко отворени към следващия ден
4.
постепенно апартаментът се напълни
с всякакви неща
с нови пералня, хладилник, тостер
с теракота, плазма, секции, нови дивани
банята се подмлади и страните й грейнаха
цялата се разпръскваше от щастие
децата заминаха да учат в друг град
но това си беше в реда на нещата
затова се събираха често с приятели, колеги
и обсъждаха политики, събития и
държаха монолози за децата си
на челата на двамата пишеше: успели
и това беше много хубаво
защото нищо не им липсваше
понякога си спомняха
за първите няколко години
за това как
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
чувстваха се някак пораснали
в онези дни били толкова наивни
и заслепени от любов
че направо...
сега закусваха заедно само в съботните
и неделните сутрини
тогава сядаха на кухненската маса
пред тях димяха две чаши с кафе
директно от машината
тостерът умело жонглираше
с препечени филийки
върху които размазваха
разнообразни сирена и сладка
цялата кухня лъщеше
и кухненският абсорбатор
с пълни дробове вдишваше
парите издигащи се от варящите се яйца
микровълновата гръмко и гордо
звънеше, когато млякото за мюсли
се стоплеше
на лицата им грееха усмивки
и изобщо масата беше претрупана
единственото, което липсваше на нея
беше любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
поемата беше публикувана наскоро
в списание Искам
http://iskammagazine.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1292:2010-10-03-08-05-51&catid=100:2010-03-22-09-35-10&Itemid=194
четвъртък, септември 23, 2010
понеделник, септември 13, 2010
сряда, август 25, 2010
без тебе интернетът ми е мъртъв
преравям интернет в търсене на дигитални следи от
съществуването ти, на пикселни фрагменти от веждите ти,
на отпечатъци от устните ти, вдлъбнатини от допира
на гърдите ти, на твоят нос; наясно съм, че си разпръснала
цифровите белези от съществуването си на нечии екран,
но защо на моя те няма, защо екранът ти е вързан към
друг компютър, не към моя, на който сълзите ми изливат се
в петна на уърд в таймснюроман дванайска. докато навън вали
нима огряваш вече само чуждите лаптопи, усмихваш се
на други другаде с емотиконената пунктуация на устните си
и пишеш своята история във нови блогове, сменила никовете си
и интерфейса, започвайки със грима, избягала във нови профили
отрязала ме от онлайн пространството си като натрапчив и досаден
спам, опустоши го и замина, разрязвайки ограничаващите ланкабели,
заглушавайки дузина уайърлеси с белите си зъби; колкото и да сърфирам
мисля само за тракането на пръстите ти по клавиатурата, за любимите ти
клипове в ютюб, за сайтовете, които посещаваше, за тези, дето мразеше,
за бившите пароли на имейлите ти, сега една от тях съм аз: една бивша
парола от имейл, препълнен със спам и безполезна поща, отварян два
пъти в годината, за да бъде затворен отново, но прекалено
безразличен, за да бъде изтрит; ти ъпгрейтваше ме и сега без
теб съм стара версия, боклук от нещо някога било, запазен
за ценители съм, за онези свикнали с удобствата на старото,
за никой съм, най-малкото за себе си; ти беше интернетът на
живота ми и моя вход към мрежата на хората и без тебе интернетът
ми е мъртъв. и компютърът ми също. а и аз, и аз, и аз.
съществуването ти, на пикселни фрагменти от веждите ти,
на отпечатъци от устните ти, вдлъбнатини от допира
на гърдите ти, на твоят нос; наясно съм, че си разпръснала
цифровите белези от съществуването си на нечии екран,
но защо на моя те няма, защо екранът ти е вързан към
друг компютър, не към моя, на който сълзите ми изливат се
в петна на уърд в таймснюроман дванайска. докато навън вали
нима огряваш вече само чуждите лаптопи, усмихваш се
на други другаде с емотиконената пунктуация на устните си
и пишеш своята история във нови блогове, сменила никовете си
и интерфейса, започвайки със грима, избягала във нови профили
отрязала ме от онлайн пространството си като натрапчив и досаден
спам, опустоши го и замина, разрязвайки ограничаващите ланкабели,
заглушавайки дузина уайърлеси с белите си зъби; колкото и да сърфирам
мисля само за тракането на пръстите ти по клавиатурата, за любимите ти
клипове в ютюб, за сайтовете, които посещаваше, за тези, дето мразеше,
за бившите пароли на имейлите ти, сега една от тях съм аз: една бивша
парола от имейл, препълнен със спам и безполезна поща, отварян два
пъти в годината, за да бъде затворен отново, но прекалено
безразличен, за да бъде изтрит; ти ъпгрейтваше ме и сега без
теб съм стара версия, боклук от нещо някога било, запазен
за ценители съм, за онези свикнали с удобствата на старото,
за никой съм, най-малкото за себе си; ти беше интернетът на
живота ми и моя вход към мрежата на хората и без тебе интернетът
ми е мъртъв. и компютърът ми също. а и аз, и аз, и аз.
Абонамент за:
Публикации (Atom)