Follow by Email

петък, октомври 12, 2018

Как сладко те обгръща тишината

Как сладко те обгръща тишината,
когато си я дълго-дълго чакал.
Стоял си в кръчмата сред некъв дим,
говорил си със келнер бърз и мним.
Живеем днес във времето на бързащото време,
ботуш испански станало е неговото стреме –
уж да ти помага трябва да вървиш,
а пляска те със всичка сила със каиш.

Но думата ми беше уж за оня келнер,
пристигна и изчезна, де се е намерил,
или други са го търсили по пустите земи
на кухните с готвачки, пълнички жени.
Но думата дори не бе за оня келнер,
а за тишината плътна и за липсващото време.
И как след глъчка и един айрян,
излизаш ти на въздух не намръщен, а засмян. .

Тишината те прегръща и прониква
и мозъчните гънки млъкват, а не викат.
Блаженството разлива се по крайниците и корема
и за глупостите на бита престава да ти дреме.
Тогава някой казва: хайде да вървим.
И тръгвате към некъв бар любим,
говорите си кротко, чисто, маргинално,
а някой пие чак от сутринта банално.

Говорите, танцувате, трептите и пръхтите,
дърдорите по пътища нагоре и надолу вити.
Накрая се сбогувате, ех, скоро пак, но скоро как,
когато бачкането ни тежи кат неразтурен брак?
Е как кога? Млъкни, идиот! Тогава. Може в бащината къща,
липите са ми точна бройка, но пък имам тъща.
Прибираш се с такси, което изморено
докарва те до жилището ти във зимата вглъбено.

Събличаш се, оправяш се и лягаш във леглото
и със тишината се завиваш, щото
и глад не чувстваш, нито студ,
когато по безмълвието си луд.
Живеем днес във времето на бързащото време,
ботуш испански станало е неговото стреме –
уж да ти помага трябва да вървиш,
а пляска те със всичка сила със каиш.
Как сладко те обгръща тишината,
когато си я дълго-дълго чакал.

Публикуване на коментар