четвъртък, октомври 26, 2017

Бележка от Токио

В пушилнята на театъра, където гледаме кабуки театър, срещу мен седи Жан-Марк Бар. Усмихвам му се. После той ми се усмихва. И в един момент казва:

- Днес гледах филма ви.

Днес беше прожекцията за журналисти и представители на киноиндустрията... Утре е световната премиера.

Разговаряме се, той казва как наскоро е бил на филм феста в Сараево и смята, че в източноевропейското кино има нещо, което Запада е загубил. Личи си, че бюджетите са малки, но има някаква чувствителност, има някакъв дух...

После си говорим за американското кино от шейсетте и седемдесетте. Как Спилбърг и Лукас са прецакали американското кино. За да сега Лукас плаче, че киното умира.

- Той плаче, докато ходи от една банка към друга - казва шеговито той.

Летят имена на филми, стига се и до нямата кино.

Казваме си чао, за да си кажем здрасти пред автобуса, който ще ни кара към хотела. Разговорът продължава по време на краткото пътуване. Той току-що е завършил театрална постановка със съпругата си по текст на Толстой.

В един момент подхвърля как много бил работил в Дания... )))

И тогава в един велик миг той казва:

- Да си актьор е много лесно. Просто трябва да се научиш да правиш нищо!

Дзъннннннннннннннннннннннннннн.

Няма коментари: