петък, март 31, 2017

Малко коте




На Ясен Василев

Шокиран ли? Много ясно, че бях шокиран. )

Колко години си живеем чудесно с Мария. Цяло щастие е, че се намерихме след всички идиоти, с които сме си губили времето. Че и да се запознаем точно в този дъжд на пейката в парка. Тя да си е загубила телефона, аз да й вляза в положението и като по чудо да го намерим. После да се хилим като деца и да джапаме по локвите. На другия ден вече да се държим за ръце. А след година и нещо да си вземем обща квартира.

Е, напоследък съм бая скапан от бачкане. Нова работа, какво да се прави. Добера ли се до леглото, на момента заспивам и това си е. Не обичам да се обяснявам, но нали искаме да си имаме бебе. Напуснах института, нали беше държавна служба, та заплатата беше от малка по-малка, а повишение можеш да получиш на кукуво лято, че и малко след това. Добре, но в големите фирми не се шегуват. Купили са осем часа от времето и гледат да те изстискат, докато си им паднал в ръчичките. Да се чудиш дали си човек или лимон в ръцете на някой барман.

Разбирам Мария, не е като да съм някой тъпак, който да не може да ти влезе в положението. Не е готино мъжът на живота ти да е постоянно изстискан от умора. Но на кой ли му е лесно? Да, наистина заспивам като пън всяка вечер и не можем да се гушкаме като преди, но често се будя през нощта. Красива е като спи, направо страх да те хване. Прокарвам ръка през косата й и натъкмявам одеялото – постоянно се отвива. Сутринта отваря очи, а аз я целувам. Притискам се в нея, но тя още не се е събудила и се обръща на другата страна. Все по-рядко го правим, но съм сигурен, че това ще мине. В крайна сметка се будя до най-красивата жена на света, така че всичко мога да преглътна.

Нещата се объркват една вечер. Качвам се по стълбите. Пълно гроги съм, очите ме щипят от висене пред компютъра и сто на сто са червени не като домат, а не знам като какво. За капак на всичко съм вир вода, целия ден е валяло, а съм си забравил чадъра вкъщи. Мария ме чака на вратата. Лицето й е обляно в сълзи. Тялото й се разтърсва от рев. Плаче, та се къса.

Шашкам се и веднага я грабвам в ръце. Влизаме вкъщи. Галя я, опитвам се да я успокоя. Питам я какво е станало. Тя ревва още по-силно. Казвам й, че каквото и да е станало, все някак ще се оправим. Нали се обичаме, млади хора сме. Няма да се даваме, я!

- Изневерих ти! – излюва камъчето тя.

Хич не съм очаквал този отговор, не знам как да реагирам. Отивам на балкона и паля цигара. Главата ми не го побира. Скъсвам си задника от работа. Да ме питате, не мога да ви кажа как успявам да я карам така. Но на хоризонта гука нашето бебенце, да го изядеш от сладост и кеф. Искам да му дам добър старт в живота. А сега тая работа с изневярата…

Мария излиза при мен на балкона.

- Не е така, както го мислиш!

Напълно кипвам и крясвам:

- А как е, Мария? Кажи ми?

Тогава тя през сълзи ми разправя как е станало. Звучи невероятно, признавам. Сутринта малко след като съм изхвърчал за работа, на вратата се позвънило. Мария още била сънена, но се вдигнала от леглото, отворила вратата и какво да види? Едно малко черно коте я гледало с влажните си очи и мяукало жално. Съвсем било подгизнало от дъжда. Тя се огледала, но наоколо нямало никой, дожаляло й, взела котето. Подсушила го с кърпа. Сипала му мляко в една купичка. То се нахвърлило на млякото, не се шегувало – излочило цели купички, а после доволно замъркало. Мария трябвало да излиза чак към два, така че се върнала в спалнята. Взела котето със себе си. Сложила го на гърдите си, галила го, то предяло, тя се унесла и заспала.
Когато се събудила, в леглото до нея имало висок чернокос мъж, който бил чисто гол. Мъжът започнал да се гали в нея с главата си. На Мария всичко и се струвало като в сън, била така стъписана, че не направила нищо. Мъжът малко по малко включил в галенето ръцете си. После й пуснал език, негодникът. Тя се опитала да каже нещо.

- Мър-р-р! – отвърнал той и продължил в същия дух.

Докато се усетила, били свършили.

Тогава Мария излязла от унеса си и зацепила какво е станало. Почувствала се мръсна. Чернокосият мъж още се умилквал около нея, а когато тя го отблъснала, той казал само:

- П-с-с-с!

Тя се облякла и го помолила да ти тръгне.

- Виж, маце! Не се сърди, но много бях загорял! – смигнал й той.

Мария вдигнала врява, а той не й обърнал никакво внимание.

- Хора сме, маце! Имаме нужди!

А преди да излезе й хвърлил визитната си картичка, на която пишело, че е футболист.

- Ако искаш някой път да повторим, маце!

Като се ядосах! Значи така? Нямаме си приятелка и затова изиграваме чуждите жени с някакъв тъп номер. Ще види той! Футболистче скапано. Моля Мария да му се обади и да си уговори среща с него същата вечер. Той приема, сякаш само това е чакал.

- Само да не вземеш да направиш някоя глупост! – притеснява се Мария.

- Няма!

Но и аз нямам ни най-малка идея какво ще направя, когато влизам в сумрачния и шумен бар. Свивам очи и се опитам да го фиксирам. Седи на една маса и се хили като идиот. Няма съмнение, че е той. Отговаря на описанието. Запътвам се към него с бойна крачка и се стоварвам на стола пред него.

- Имам среща, пич! – прави се на гръмнат.

- Аз съм ти срещата, говедо скапано!

Той ме гледа като треснат, а аз му обяснявам кой съм.

- Виж, пич! Не се сърди. Имаш страхотна приятелка, признавам! Гледай на нещата позитивно!

Отговарям му, че ще му избия зъбите по много позитивен начин, а той никак не изглежда притеснен. Разправя колко му е трудно без приятелка и е принуден да прави номера с котето, за да и на него от време на време му се отвори парашутът. Номерът минавал в три от четири пъти. От години го ползвал. Малките котета били неустоими за мацките, а завалял ли дъжд, свалката била в кърпа вързана.

Странно, но докато той ми разкрива номера с котето, на мен ми минава. Даже ми става интересно. Това е нещо като фокус, от тези дето ги прави Дейвид Копърфийлд и ония като него. Създаваш илюзия, превръщаш я в реалност и се възползваш от създалата се ситуация. В края на вечерта му казвам, че е велик и му благодаря, че ме е светнал за номера с котето. Чукваме се за наздраве, а той го играе скромен. Нищо кой знае какво нямало, елементарен трик и толкова. Само да знаеш тайната.

Прибирам се с широка усмивка на устата.

- Какво стана?

- Разбрахме се!

- И?

- Дай да не правим от тая работа нещо голямо. Станалото-станало.

- Добре – казва Мария.

Вечерта заспиваме прегърнати, след като сме говорили за това, което ни предстои. За бебето и всичко останало. Към три сутринта се събуждам. Галя я по косата и се питам какво ли сънува. После се събличам и излизам. Натискам звънеца и чувам как тя се буди. Сигурно се чуди къде съм се дянал. Приближава се бавно и отваря вратата, където я посреща едно малко пухкаво коте с влажни очи. В първия момент Мария се плаши. Ей сега ще тресне вратата, но тогава котето й казва:

- Не се страхувай! Аз съм! Твоето малко коте!






Публикуване на коментар