четвъртък, януари 14, 2016

За Враца или: няма „нас”, има само „наши” и „ваши”




На мен лично неонацисти са ми разбивали носа във фоайето на голяма концертна зала в София. Пред погледите на сума ти народ, който си говореше, пиеше, пееше и наблюдаваше сеир. Защото нали така сме свикнали. Да не се месим. Да не скачаме, когато не става дума за приятел. В крайна сметка и какво да им се месим на хората. Откъде да знаем на чия страна е правото. Я да си ги оставим да си се бият, докато ние си гледаме кефа.

Случвало ми се е и да ме побутват с кола на „Витошка” и след гневната ми реакция отвътре да изскочи мутра и да се запъти по толкова категоричен начин към мен, че първото ми действие е било да вдигна камък от земята. За всеки случай. И да го държа в ръка, докато онзи ми разправя кой е, кого познава и как ще ми разкатае фамилията, защото съм му показал среден пръст, докато той ме е бутал на пешеходна пътека.

Това е реалността. Спомням си за достатъчно видеа, в които мутри се нахвърлят на хора, които просто са ги издразнили. С неонацистите е същото. Ходиш си по някоя тъмна алейка и в някой момент ти вкарват бокс в главата, защото това за тях е нещо като спорт, нали. А се случва и да наръгват ученици в Борисова градина и те да умират посред бял ден. И после какво става? Оказва се, че никой нищо не е видял. Че няма свидетели. И никога не ги намират, нали?

Спомням си и друго клипче, в което в едно телевизионно предаване направиха експеримент. Заключиха колело до Халите, а после взеха едни огромни клещи (прощавам, не знам точно как се казват) и взеха да режат веригата. Докато хората си минават. Е, случваше се и някой да ги попита какво правят. На което те обясняваха, че са си загубили ключовете и си освобождават колелото. И минувачите продължаваха по пътя си. Да, вече знаете тайната. Можете да откраднете колело когато си поискате.

Всъщност можете да пребиете човек в градския транспорт, може да пикаете в чакалня на гара (наскоро имах такъв случай и той беше точно във Враца, един човек си пикаеше, докато една жена си стоеше зад гишето и не си мърдаше и кутренцето да направи каквото и да е, нищо, че и на нея й миришеше). Да си признаем. Можете и да крадете много пари, защото 90% от хората в тази страна се интересуват само от частната си собственост, но не и от общата. Който не се е опитал, той не е успял. В крайна сметка достатъчно хора го правят, нали? И се измъкват.

Това е проблемът, когато влизаме в ролята на наблюдатели на чуждото нещастие. Това е безотговорността ни. Не осъзнаваме, че нашето нещастие също е чуждо за другите. Делим се на „ваши” и „наши”. Избиваме се помежду си. Докато керванът си върви. Утре и нас ще ни пребият до смърт някъде. Важното е, че ще има снимки. Че ще се вдигне шум за няколко дни, преди всички отново да влязат в кутийките си. Че съдебна реформа няма да има и прокурорите ще могат да продължат да симулират дейност. Дори имаха наглостта да кажат, че който говори срещу МВР, е лош. Чакайте малко? Я вземете да свършите малко работа. Иначе да. Отчитате дейност. Вчера докато са убивали човек в София полицаи са разкарали скейтъри от ремонтираното Ларго. Защото така е най-лесно. Да се играе на дребно. Но когато ни крадат, убиват ни. Когато срещу нас се върши жестокост, тогава никога ви няма…

Но не това е най-същественият проблем. Той е, че ние когато срещу нас се извършва жестокост, нас ни няма. Защото няма „нас”. Има само „наши” и „ваши”. Няма общество, което да може да седне на една маса с идеята да решава проблеми, което да не е способно в същото време да се изпокара, да изпсува, да скочи и накрая да си тръгне.


Враца, има и софиянци, които са с вас. Може да не заемаме еднакви позиции по редица въпроси. Това няма значение. Ние следим това, което се случва при вас, защото при нас се случва същото. Защото това е общ проблем. Който само заедно можем да решим. Само заедно можем да излекуваме това общество. Това може да стане само, ако престанем да мълчим.



Публикуване на коментар