четвъртък, юли 30, 2015

На лов за играчки



Еха-а-а, преди двайсет и пет години в магазините нямаше толкова играчки, мислеше си той. Изборът беше бая ограничен или поне така си спомняше. Не че това имаше значение навремето… Но виж, сега има повече видове играчки, отколкото може да му хрумне на човек. Направо свръхизобилие. Разхождаше се сред всичките колички, кораби, самолети, влакове, конструктури. Ами оръжията? Ами количката с дистанционно? Леле, а я виж само топките! Не се сдържа, ритна плахо една футболна топка. После се завтече към щанда с бордовите игри, но по пътя не пропусна да отдели подобаващото време на пластмасовите войници и на космическите кораби.
            Не усети кога и откъде се появи продавачката. Стресна се, още малко и щеше да скочи. Тя го наблюдаваше с насмешлив поглед. Един вид: ето го поредният загубеняк, който се лута като муха без глава и не знае какво да купи.
            - На колко години е детето, за което търсите подарък? – попита го тя с услужлива усмивка.
            - На 32! – ухили се той.

            
Публикуване на коментар