неделя, декември 21, 2014

МОЛИТВА



на дядо ми

знам, че не мога да те върна
но вярвам, че с поемите ми
ти вдъхвам друг живот

снощи те сънувах
невъзможно истински беше
очите ти толкова светеха
косата ти беше все така бяла
но имаше нещо по-силно в
захвата на прегръдката ти
някак още по-вечен изглеждаше
„Раят ти се отразява добре”, изсмях се
усмихна се толкова по твоему
коремът ми се сви на топка
не съм виждала тази усмивка
от година, седем месеца и три дни
(не, че ги броя изобщо)

сутринта станах
непоносимо фалшиво
ми се струваше всичко
така е горе-долу откакто те няма
исках веднага да ти пиша
но реших да си нарежа пъпеш
колкото и да мразя пъпеш
на рождения ти ден това е закон
помислих си колко безумно
би изглеждала свещичка върху
най-гадния възможен плод
сигурна съм, че би се засмял
с глас, ако бях дала тази идея

майка ми ме закара до апартамента ви
още те липсва
мълчи го, но съм сигурна
продължава да пуска онази песен
по няколко пъти на ден
всеки е намерил своя начин
да поддържа илюзията че си тук
мисля, че това е един от нейните

баба чакаше чинно
малко припряно както обикновено
тя все така готви като за цяла казарма
(и крещи поне като за три)
не я мисли

седнах в стола ти и започнах
да пиша най-безполезната картичка
но ти разбираш колко е различно щом ти разкажа
знам, че ми отговаряш по един
или друг начин

не очаквам много от тези молитви
само да те чуя отново

Господи, имай късмета
да не препращаш тези писма.



Лилия Йовнова (победител на "Малки поетики 2014") 













Публикуване на коментар