неделя, ноември 09, 2014

БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ ИЛИ ВЪПРОСЪТ ЗА ТОПКИТЕ





Вече имаме правителство и на мен ми се ще да повдигна безспорно най-важния въпрос за тази ситуация, който е заявен и в заглавието, или "въпросът за топките". Тъй като говоря от своята лична позиция, ще  започна с поведението на РБ, защото гласувах за тях на изборите за ЕП, а след това по определени причини (чиито резултати са налице) гласувах за малка партия, която не влезе в Парламента (или както го наричахме по време на протестите - Кашона).

Не бих имал никакви проблеми с вече осъщественото намерение на РБ за съвместно управление с ГЕРБ. Честно! Моят проблем е свързан с предопределеността на това съвместно управление.  Следователно моят проблем е свързан с това, че в тази ситуация етиката изискваше от РБ да заявят предварително тези свои намерения, а не да лъжат гласоподавателите си в очите, а след това да се оправдават с "логиката" на политическата игра (която в България е много повече игра на дребно, отколкото политика). Или с други думи: да лъжат като дърти цигани, а след това да влизат в оправдателен режим. Хайде стига, тези сме ги виждали вече.

Да, успяхте да заблудите част от хората. И това не ви прави чест, защото в тази страна, както във всяка друга, съществува прекалено голям брой наивни хорица. Друга част от хорицата съзнаваше  законите на елементарната и дълбоко деморализираща логика, която унищожи единствената алтернатива в момента на появяването й. Друг е въпросът, че алтернативата беше една минала алтернатива с едно не толкова ново лице. Или, както казваше народа, въпреки цялата грозота на израза: "стари курви в нов бардак".

И както винаги, сега всичко опира до въпроса за топките. Дали РБ ще имат топките да бъдат равностоен коалиционен партньор? Това е един изключително долен и подъл въпрос в българската ситуация. Защото РБ нямаха топките да си признаят това, което бяха решили да направят, тъй като нямат топки, тоест са заченати като кастрати. Следователно - РБ няма как да имат топки, тъй като те са им отнети по презумпция.

По времето на своето "тотално"  управление ГЕРБ нямаха топките да направят решаващи реформи, които биха им навлекли гнева на електората. Защото са популистка партия, а топките на популистите са в ръцете на медиите. ГЕРБ нямат топки, защото вече са ги дали в нечии други ръце, за да могат да бъдат всенародната партия, която са.

БСП останаха без топки (а и отдавна се държат така). Топките на БСП се смаляват с всеки следващи избори, а в същото време едната решаваща топка реши да се откъсне, а другата изчезна и сега основната фигура там е един член с говорен дефект. За съжаление, макар в положение на дългогодишно съществуване без топки (поне от 8 години), БСП ще продължат да се държат така, сякаш имат топки поради тежестта на историята.

ДПС имат топки, но вносни, от Турция. Това им дава огромна тежест, особено в общество, където се ценят и своето, и чуждото, но където само чуждото има тежест. В това отношение турските топки на ДПС са нещо като турските сериали. В същото време, въпреки вече установеното наличие на топки, трябва да напомним, че става дума за български топки. Това създава огромни проблеми, защото една истинска партия на малцинствата, би следвало да бъде "българска" партия на малцинствата (и в това няма и грам национализъм). Следователно, въпреки физическото наличие на топки, откриваме, че основния проблем в България е отсъствието на български топки.

Тук ще направим вметка, за да добавим, че като една малка държава, която винаги ще е принудена да отстоява суверенността си пред Великите сили, в последните 136 години е имало обидно малки периоди от време, в които са се намирали автентични български топки, които да защитават националните интереси от всички руски, европейски и американски (с извинение) курове, които са искали да вкарат в политиката ни своите интереси. Не ни трябват просто някакви топки, но ни трябват едни наистина български топки, за да пазят държавата ни от великите сили, които винаги се опитват прокарват интересите си през някой заден вход.

Топките на ББЦ са взети под наем с едни пари от виесесещатекоябанка, а парите свършиха. Но дори парите да не бяха свършили, трябва да се направи разлика между топки под наем и истински топки. Колкото и прокламирана да беше българщината от тази партия, всичко струваше колкото въпросните пари, които липсват. Едно е сигурно, нейният ръководител е един от най-автентичните (и надяваме се все по-увиснали) членове в българската политика.

Топките на АТАКА са също така взети под наем, но в техния случай това е направено с руски пари. АТАКА дори не са членове, защото вече на три пъти променят така наречената си посока толкова рязко, че отдавна е ясно, че те са по-скоро задници, които ще се обърнат веднага към членовете с най-много пари, а след това ще заскимтят каквото им кажат. Поведението на техния лидер е такова, сякаш всяка неудобна дума, подхвърлена му от журналисти, от дипломати или от обикновени човешки същества е ритник в топките. Неговата лична драма е, че тези думи по същество не са ритник в топките, а неговото възприятие се дължи на причината, поради която зениците му са разширени, поведението му е агресивно и параноично, а за него най-нормалното нещо е да ходи с пистолет на работа.

Ами няма смисъл, видяхте каква е логиката, нали? И те нямат топки! Но няма да си правим труда да аргументираме това, а ще го оставим като изключение, което потвърждава правилото.

И така, нека обобщим: историята ни е научила, че "политическата логика" (за която толкова се говори)  има смисъл, само ако застанеш зад нея с топките си. Но в България никоя партия няма топки. Следователно, чака ни поредното половинчато управление в ситуация, в която трябва много бързо и ударно да се вземат решения, защото корабът бавно и сигурно потъва (да, той не е Титаник, а Радецки, но си е наш и си го обичаме).

За съжаление, в българската ситуация това, че партиите нямат топки не е фатално, защото живеем в демокрация и всичко опира до народа, или, така да се каже, до българина. Най-лошото е, че българинът се оставя изумително дълго време да бъде ритан в топките и само от време на време (обидно рядко за положението, до което е докаран) извиква като един същински Мел Гибсън: "Свобода-а-а!"

Но в неговата уста това е една дълбоко нелогична и изкуствена реплика, защото на Балканите нищо не се постига с това да крещиш: "Свобода!". Пак същата история, която малцина познават, ни е научила, че тук нещата се случват, само когато се крещи: "Свобода или смърт!".
Публикуване на коментар