сряда, октомври 08, 2014

Само веднъж



На И. К. Т. К.-Б.

Пусни  ме да вляза в дома ти само веднъж,  
след това ще си тръгна
и никога повече няма да вляза.  
Ще се виждаме по парковете, в кафенетата,
в кината, по жълтите павета,   
ще се разминаваме сериозно,
ти ще ми се сърдиш,
аз ще мълча, ще гледам студено,  
ще се завивам със самотата си вечер,
и задушавайки се,
никога няма да мисля за теб.  
Обещавам, не, просто ти казвам,
след това ще съжалявам –   
така ще стане и с теб.  

Пусни ме да вляза в теб само веднъж,  
да почувствам колко си топла отвътре,
да усетя ритъма на мечтите ти,
да се обеся с косите ти,  
да се заслепя от гърдите ти,  
да се удавя в пъпа ти,  
да чуя твоя истински глас,  
да забравя за думите,  
да проговоря с дишания и пъшкания   
и когато думите се завърнат
да ги презра и да ги изхвърля
в бели листа.
Пусни ме и след това ще си тръгна
и никога повече няма да вляза.

Пусни ме да изляза от дома ти само веднъж,  
само без сцени, не се залъгвай, че пак ще се върна.  
Не се натъжавай, мрази ме колкото искаш,  
не задавай излишни въпроси за моето мъртво сърце.  
Кажи ми какво можех да сторя?
Как да се боря
с черната блуза,  
с мургавите ръце,   
с игривия нос, с най-дълбокия поглед,  
с гърдите, които така неумело беше
прикрила, с долината на екстаза 
която надничаше изпод черните дънки?  
С онези изящни извивки изваяни сякаш,  
за да по тях плъзна ръка,  
с раменете ти, създадени сякаш
за моите длани, зърната – за моите пръсти,
с корема, врата и гърба татуиран
как да воювам?  
Само без сцени, не се залъгвай, че пак ще се върна…  

Пусни ме да изляза от теб само веднъж,  
след това ще си тръгна
и никога повече няма да вляза.  
С топлината от мене до теб на чаршафите
не ми говори за любов.
Пусни ме, не се вкопчвай в мен
и повярвай, така ще бъдеш щастлива.
И някой ден, когато умра, обещавам,
някой ден ще излезе,
че живял съм веднъж,
в твоя дом, в теб,
без преди и след.  
Само в теб, в теб, в теб.  
В теб само.  
Само веднъж


Публикуване на коментар