сряда, август 28, 2013

на Камен бряг


на Н.М. и З. З.

кафе със смърт
и анасонов махмурлук
и всички августовски липси
превърнати в липса на мляко.
и мед и ракия.  
и хляб и пир, и миди
и залитащите спомени
от снощни разговори паднали край пътя
и залезът, разтварящ
вечерни  примрози
и безсмислието на дългосрочни
морски планове
и огънят на Вечния огън
и покълналите камънаци и въздишки
и срязващата лаконичност на скалите
и Камен бряг
и Камен бряг
и Камен

и аз, мотаещ се наоколо
събирач на тръни и прозявки
вечният заспиващ и брадясващ
търсач на свещените места и плоски камънаци
завиращ се из пещерните ниши
и из нишките
оплитащи единството на този свят
- Луна и Слънце –
първобитен и съвременен
един и същ
в едно и също време
тоталният изгубеняк из земята
и из книгите
и морето на Камен бряг
и морето на Камен бряг
и морето на Камен

и така бленувам по морето
и така ми се иска да го хвана
за солените мустачки
за рапанените ушички
за корабните очички
само за една вълна разстояние
за една десета от разбиването му в скалите
за пяната на Кронос
от която излязла Афродита
(която не е никаква пяна)
и все си оставам с празни тефтери
и ръце
и пръсти
и само
и само едно стихотворение
нищо огромно
никакъв океан-море
никакъв старецът-и-морето
никаква Анабел Ли
само едно
само едно самотно стихотворение
за морето на Камен бряг
за морето на Камен бряг
за морето на Камен

и стихотворението ми
и стихотворението ми припка
из остроумните езици
на сутрешни раздумки
из смях и из закачки
из самоубийствени оси
и жизнерадостни мушици
из струята на дворната чешма
и мойта лична струя
и се опитвам да догоня стихотворението
да го грабна в шепа
да го прасна с вестник
да го дръпна за опашка
да му сложа каишката на поезията
да го водя на връвчицата
на свободните си стихове
и стихотворението ме джафка
и ме гледа укорително
и диша тежко с изплезено езиче
и не иска да изпие водата на мастилото ми
и стихотворението на Камен бряг
и стихотворението на Камен бряг
и стихотворението на Камен

и морето шуми и блъска някъде долу
и стихотворението го надушва
и се втурва по черните пътища
на слънчевия следобед
и се разминава с бяло куче
и преминава край вечността
приела формата на вечен огън
и отминава вечността
на пещерната ниша
и минава весело
край крехката вечност
на бабите на Бабиния плаж
и се бухва в морето
и аз след него
и аз сле-
и брега на Камен бряг
и брега на Камен бряг
и брега на Камен

и стихотворението е твърде леко
и духа североизточен вятър
и го подхваща опасно течение
и то не може да плува добре
и започва да се дави
и аз се втурвам да го извадя
и стихотворението се вкопчва в гърба ми
и то било
и то било доста тежко
това
стихотворение
и двамата потъваме
и ця-
и цялата тази сол
и морето в дробовете ми
и усещането за бавно потъване
и стихотворението не иска да ме пусне
и паниката на момента
и хладнокръвието пред смъртта
и целият адреналин на плясъците
и чувството за обреченост
и дъното на Камен бряг
и дъното на Камен бряг
и дъното на Камен

и двама поети са ме последвали
и са били неми свидетели на случката
и единият от тях също
толкова нямо е захвърлил елека си
и се е гмурнал да ме спасява
и той няма сили
да ни извади и двамата
мен и моето стихотворение
и той удря стихотворението по муцунката
и дращи гърба на стихотворението
и бърка в окото на стихотворението
и ето ме свободен
от свободните си стихове
и стиховете за морето
потъват в морето
и ми е мъчно и ми е радостно
и брега
и на брега изплювам солената вода
и оставам жив и дишащ
и оставам без стихотворение
и оставам
и ще
и оставам на Камен бряг
и оставам на Камен бряг
и оставам на


Публикуване на коментар