Разказът беше публикуван преди няколко седмици във вестник "Преса".
Бъдещият български класик Н. е световно неизвестен, дори локално неизвестен писател. Тиражите на книгите са му незначителни дори на фона на незначителните тиражи в България и това е в голяма степен обезкуражаващо. Някой друг вероятно би се отказал от несигурното настояще на писател и би потърсил бъдеще като журналист или сценарист, но не и Н., който е твърдо решен да се утвърди като писател или да умре от мизерия. Той стои далеч от „литературните професии”, за да не навреди на писането си, вярвайки, че трябва да влага творческите си сили есинствено в своите неща и вследствие на това е принуден да работи като нощен пазач в училище в „Лозенец”, а със заплатата едвам успява да преживява.
Добре, че са спорадичните хонорари, когато публикуват я някой негов разказ, я някое есе, но е излишно да казваме, че това се случва рядко. В България се срещат все по-малко списания и вестници, които публикуват литература на страниците си. Неслучайно наскоро един писател, известен преди 89-та с късите си разкази, публично е обявил смъртта на късия разказ.
Всеки преживява трудни моменти и Н. не прави изключение. От няколко дни зъбите зверски го болят. От години все не му достигат средства да се погрижи за тях. Почти е спрял да спи, да се храни. Жабурка устата си билки и чака заплата, за да отиде на зъболекар, но ще чака още цели десет дни.
Болката го кара да омекне. Дали да не помисли за сериозна работа на половин щат, мисли той на първия ден, а на четвъртия вече мрачно се колебае в бъдещето си на писател. Има ли смисъл да продължава да играе тази игра на литература? Резултати липсват, само проблеми, а зъбите не спират да го болят.
На петия ден случайно попада на филма „Тайната”, чиято основна идея е, че целият живот е в ръцете ни и единственото, което трябва да направим, е да насочим енергията си към осъществяване на нашите желания и те ще станат реалност.
По принцип Н. не би приел доста монотонния филм сериозно, но в неговото бедстващо състояние той някак се въодушевява. Ами ако всичко наистина е в неговите ръце? Има ли защо да мизерства, да живее в бедност, благородна и творческа, да, но ужасяваща, особено когато го болят зъбите.
Н. излиза на разходка. В началото на юли дори панелените комплекси действат умиротворяващо. Той обикаля обичайните си маршрути, без да седне да изпие обичайното кафе в кварталната кръчма, където пияниците обичайно се въргалят по масите напук на обедните часове.
Несъзнателно Н. се озовава в тото пункт, грабва един фиш и го попълва с първите цифри, които му идват наум. Като знае тайната, защо да не спечели от тотото? Така ще има възможност да се отдаде на писането без досадните тревоги с плащането на сметки, планирането на бюджета и липсващото от две години излизане извън София.
Попълвайки фиша, Н. не спира да повтаря как ще спечели. До тегленето остават три дни.
Първия ден Н. не пише изобщо, изменяйки на принципа си да не оставя ден без ред. За сметка на това от сутринта до вечерта той повтаря наум как ще спечели шестица от тотото.
На втория ден планира какво ще прави с печалбата. Ще си купи мезонет или неприлично голям апартамент в центъра. Ще отвори бар. Защо не отвори и театър, та някой да поставя пиесите му, към които досега никой не проява интерес. Определено ще вложи част от парите си в литературата. И издателство може да създаде.
На третия ден обаче го обземат съмнения. Ще издава книгите си, без да го интересува дали те ще се продават. Ще продуцира пиесите си, без значение дали за тях има публика, или не. И какво ще стане с мечтата му да се утвърди като писател? Изобщо може ли да се утвърди като писател, ако публикува каквото си поиска. Със сигурност като разполага с неприлично много пари, ще му се подмазват, ще го ласкаят. Как ще разбере дали това, което е написал си струва? А колко работа ще го затрупа! Богатите хора са най-заети. Откъде ще има време да пише следващите си роман, пиеса, разказ?
С наближаването на тегленето Н. осъзнава, че не иска да удари шестицата и е обладан от неимоверен страх, че е настроил вселената как ще спечели и че целият живот ще рухне пред очите му. Не, той няма да позволи това да се случи. Няма да спечели.
Тегленето започва.
Първата цифра е две, тя присъства във фиша на Н. Втората и третата цифри, шест и осем – също. На Н. му прилошава. Иде му да хвърли фиша през прозореца или да го скъса, но ръката му не иска да го пусне. Четвъртата цифра 34 е и четвърто попадение. Защо ми трябваше, защо ми трябваше да си пожелавам подобна глупост, ядосва се Н. Как ще пиша сега? Какво направих с живота си?
Последните две числа са 13 и 43 и не са отбелязани във фиша на Н. Когато установява, че се е разминал с четворка, той отдъхва, отваря бира и се изтяга на дивана. Поне този път му се е разминало. Какво щастие! Каква печалба за бъдещето му на писател!
Няма коментари:
Публикуване на коментар