вторник, октомври 05, 2010

семейна история

1.

съвсем в началото
когато се нанесоха
апартаментът беше полупразен

с едно легло и маса
с разпадащи се столове
античен раховец и мраз
полупразна етажерка
и гардероб от талашит

стените в банята се белеха
тапетите бяха целите в акне
чешмите плачеха по цели нощи
а когато духаше студен зимен
вятър прозорците виеха

той пишеше, тя рисуваше
по време на закуските на масата
се въргаляха изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед

с нея мажеха препечените филии
които весело и безпаметно хрупаха
в ритъма на някоя песен по радиото
(и телевизор си нямаха още)
с нея подслаждаха турското кафе
което той вареше всяка сутрин

лицето на джезвето беше мургаво
лицата на джезветата не са като лицата
на хората
когато остаряват, те не се набръчкват
а помургавяват
а джезвето далеч не беше обикновено
родословното му дърво беше вековно
като вековен дъб в полите на Пирин
голямо и вековно родословно дърво
израстнало от прапрапрабаба му

в неговото семейство джезвето се предавало
от поколение на поколение
и така се озовало на раховеца
където къкреше горчивото кафе
което подслаждаха с любовта
гъста, сладкава и лепкава като мед

с нея подслаждаха още толкова много работи
не просто чайове, палачинки, мекици
а цели следобеди, дни, седмици
с нея подслаждаха и луната
когато светлината й беше прекалено студена

в сутрините без филийки той се будеше по тъмно
набираше звезди и ги пускаше в две купи с прясно мляко
закусваха вселенско мюсли
а понякога внимателно смелваше
звездите на лунния воденичен камък
който се търкаляше по небето
и изпичаше звездни хлебчета

някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз

а на масата пред тях се въргаляше любовта
по-сладка от смокиня в късна есен
по-ароматна от пролет
по-непредвидима от циганско лято
пред нея очертанията на предметите
се скриваха и неизпълнените желания
се изчервяваха и излизаха от стаята засрамени
до смърт


2.
изкараха така две-три години
на звездни хлебчета, вселенско мюсли
и изобилни количества любов
гъста, сладкава и лепкава като мед
на вино с мед и канела
тя рисуваше, той пишеше

той й шептеше:
ти си красива като магазин за грамофонни плочи
в мол, като секънд хенд на Витошка
и откровена като туристически лифт над
Факултета
познавам себе си само защото
се запознах с теб
а тя рисуваше негови портрети
на които той пиеше кафе
през по-голяма част от времето
той пушеше цигари
но тя го рисуваше тъкмо
когато пиеше кафе

после отиваха заедно на пазар
купуваха ягоди, вишни или ябълки
в зависимост от сезона
но не бяха зависими от никакви
сезони, освен от настроенията си

през есента тя поруменяваше
той пишеше хайкута с черен маркер
върху прежълтели листа
през пролетта тя рисуваше разцъфналите
цветове на очите му и връзваше
мартеници по неговите бедра
другите сезони ги нямаше
бяха се скрили в любовта
гъста, сладка и лепкава като мед
приемаха ги орално,
по два пъти на ден
сутрин и вечер
и им стигаше

когато се измаряха
се въргаляха по цели дни в леглото
забравяха да спят, да се хранят
и това ги укрепваше

а парите малко по малко
взеха да тропат на вратата им
тя направи две изложби
и няколко корици на книги
той публикуваше статии
в един ежедневник и в три списания
така във всекидневната се появиха
канапе и маса
до стената в спалнята се изправи
библиотека

на масата в кухнята се въргаляха
изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед

3.
през годините им се случиха разни събития
появиха се две дъщери
които по цели дни развяваха
рокли и невинност в коридора
и израстнаха изключително бързо
направо спринтираха през ясли, детски градини
училища и накрая акустираха в университета
и през цялото време се смееха

костите им бяха в перфектно състояние
като малки пиеха доволни количества мляко
и го подслаждаха с любовта
гъста, сладка и лепкава като мед

апартаментът все по-малко зееше
на рафтовете долетяха книги
в хола акостира цял телевизор
имаше и разни секции, дивани, миксери
чуруликащи чешми и мълчаливи прозорци

той вече работеше на пълен работен ден
в едно списание
и все по-рядко се усмихваше
с усмивката на безработен
тя все повече рисуваше за други
най-вече правеше корици на книги
но имаше и плакати за представления
и концерти
и изложби

през вечерите отиваха на плаж
пред телевизора на канапето в хола
тенът им беше съвършен и равномерен
припичаха се не само пред новините
но и пред предавания и сериали
изпичаха се от всички страни

преди да си легнат минаваха през кухнята
за по една лъжичка любов
гъста, сладка и лепкава като мед
и заспиваха с очи
широко отворени към следващия ден

4.
постепенно апартаментът се напълни
с всякакви неща
с нови пералня, хладилник, тостер
с теракота, плазма, секции, нови дивани
банята се подмлади и страните й грейнаха
цялата се разпръскваше от щастие

децата заминаха да учат в друг град
но това си беше в реда на нещата
затова се събираха често с приятели, колеги
и обсъждаха политики, събития и
държаха монолози за децата си

на челата на двамата пишеше: успели
и това беше много хубаво
защото нищо не им липсваше

понякога си спомняха
за първите няколко години
за това как
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
чувстваха се някак пораснали

в онези дни били толкова наивни
и заслепени от любов
че направо...

сега закусваха заедно само в съботните
и неделните сутрини
тогава сядаха на кухненската маса
пред тях димяха две чаши с кафе
директно от машината
тостерът умело жонглираше
с препечени филийки
върху които размазваха
разнообразни сирена и сладка
цялата кухня лъщеше
и кухненският абсорбатор
с пълни дробове вдишваше
парите издигащи се от варящите се яйца
микровълновата гръмко и гордо
звънеше, когато млякото за мюсли
се стоплеше
на лицата им грееха усмивки
и изобщо масата беше претрупана

единственото, което липсваше на нея
беше любовта
гъста, сладка и лепкава като мед


поемата беше публикувана наскоро
в списание Искам

http://iskammagazine.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1292:2010-10-03-08-05-51&catid=100:2010-03-22-09-35-10&Itemid=194

2 коментара:

nana каза...

Трябва да си я пазим .
Страхувам се да не я загубя,
да не изчезне от душите ни.Моля ,те обещай ми ,
че никога няма да загубиш
нашата любов.
Аз също обещавам
да си я пазя за нас.
Тя е нашето съкровище.
Тя ще ни храни нататък.
Моля те не допускай
да и се случи нещо лошо.

Моля те .Не допускай да и се случи нещо лошо

Unknown каза...

много, много хубаво ! ..и много, много тъжно ..
толкова тъжно колкото може да е само реалността ..

благодаря за прекрасната поема !

пп: дано никога да не допуснем любовта да ни избяга или да избледнее пред лъскавия вид на вещите и обещанията.