вторник, януари 19, 2010

Зъбите на Тома Марков (фрагмент от "Животът като липсваща лъжица")

Като дете ме обхващаше параноя, че зъбите ми ще изпадат. Сънувах кошмари, в които ги изплювах и плачех: как щях да живея без зъби? С времето осъзнах, че това е суета. И винаги когато си спомнях отминалите детски кошмари, в съзнанието ми изплуваха зъбите на Тома Марков.

Усмивката на Тома Марков е не само красива, тя е поезия в най-чистия й вид! Не твърдя, че той е добър човек, или нещо подобно - добрите хора сравнително рядко пишат добра поезия. Всъщност добрата поезия никога не е добра изцяло. Поезията е белязана от възходи и спадове, а е и субективна. Това, което се харесва на едни, не допада на други. Добра поезия е тази, няколко стиха от която те изкъртват и те обръщат с кожата навътре и тъй като вътре е топло, оттам идва онова парещо чувство в областта на корема. Именно тези няколко стиха на Тома Марков са липсващите му зъби. Зъби, които са инвестиция в поезията му, така да се каже, но малцина са, които могат да го проумеят. Почти никой не забелязва, че на мястото на два от горните му зъба са се настанили последните четири стиха от неговата поема за зимата, а до тях е определението му на блуса. Ако го познавах отблизо, щях да знам с точност разпределението на къртещите стихове из устната му кухина, но не го познавах, само бях присъствал на негови четения.
Публикуване на коментар