събота, декември 06, 2008

Sexkiller

Плъзгам се по Бул. “Левски” на личния си слайд. Оглеждам се. Повечето хора са зареяли погледите си далеч от мен. Тълпите се прибират от работа. По покривите на сградите бягат фрийрънъри. Един от тях се плъзва по улук до улицата, оттам се приземява на слайда на стар човек. Старецът се опитва да му се скара. Фрийрънърът не му обръща и грам внимание и така, скачайки от един слайд на друг, пресича улицата. От последния слайд акробатично излита към балкон на първия етаж с предно салто. Следват поредица от скокове, примесени с катерене и скоро той отново се движи по покривите, но този път - от другата страна на улицата.

С изключение на тази атракция, която плъзва между нас – хората на слайдовете – все още действат старомодните социални правила, повеляващи когато си между много хора да се правиш на безразличен. Така запазваш личното си пространство сред навалицата.

Единствено сега имам някакъв шанс да го направя. Мозъкът ми проумява този факт и веднага изпраща тръпка, която бързо преминава през гръбначния ми стълб. По тялото ми плъзва пот, а невидимите нишки в костюма Армани започват да си вършат работата, попивайки солената топла течност. Дори да нямах тази извънредно комфортна екстра, вградена в облеклото, потенето щеше да бъде окей. Жегата е адска. Все едно улицата, по която се плъзгаме е оазис, който порех със слайда като сърфист.

Сред такава голяма тълпа не могат да ме засекат. Не могат да отделят сигнала ми от този на другите. Поне за няколко секунди... Толкова ми трябват, за да осъществя нужния контакт. Отново се озъртам. Притесненията ми са неоснователни. Всички до такава степен са погълнати от филмите на собствените си животи, че аз съм незабележим за тях. Както и те за мен.

Намалявам скоростта. Слайдът е включен на автоматичен режим, но решавам, че бавната скорост ще ме накара да се чувствам по-спокоен. Изваждам с трепереща ръка джобния компютър и влизам в Мрежата. Знам къде да отида и какво да направя. Влизам във форума на един новинарски сайт, където е скрито едно почти невидимо прозорче и изпращам лично съобщение до Sexkiller. Сърцето блъска лудо. Отново се оглеждам. Всичко е спокойно.

Откакто киберлудитите [1] станаха легална организация към МВР нещата вече никога няма да бъдат същите. Те са като някакви специализирани кибер-барети, дето могат да ти разгонят фамилията ако не използваш Мрежата по Предписаните правила. Навремето, когато тази революционна промяна беше осъществена, изтърпяха безброй критики. Днес те до такава степен са се пропили в Системата, че все едно са съществували винаги.

Костюмът продължава да попива потта ми да прикрива избиващото от порите на тялото ми неспокойствие.

Чакам две-три мъчителни секунди.

Sexkiller ми отговаря по личната линия, която съм отворил. Казва, че има първоокачествен КиН. Разбираме се накратко за цената. Прехвърлянето на парите и доставката траят още няколко мъчителни секунди. Използвам една от петдесетте си сметки в различни електронни банки. На практика транзакциите са неуловими.

Кибердилърите използват различни софтуери за създаване на най-разнообразни пътища на парите през различни банкови сметки. Докато трае тази операция, в компютъра ми се разпръскват стотиците малки частички КиН. Веднага щом операцията приключва, затварям набързо компютъра и плавно увеличавам скоростта. Отново се оглеждам.

Нещо се случва зад мен.

Двама здрави типа в сини униформи със зелени пагони и бухалки в ръцете си проправят път през тълпата. Още използват старомодните средства за унищожаване на компютрите, извършили нелегална операция. Е, първите лудити най-вероятно са нямали и такива средства. Използвали са каквото им попадне.

“Гадни копелета”, казвам си, “усетили са ме”. Погледът ми се плъзва по тях и отново се връща напред.

Сега започва да ми липсва колата (излязоха от употреба преди десетина години с навлизането на слайдовете – трябваше да се пести енергия и пространство). Ако имах огледала за задно виждане. Нямам възможност да хвърля таен поглед назад. Опитвам се да спра тресенето, което се опитва да превземе тялото ми.

По обществената честота на вградената в ухото ми слушалка киберлудитите заповядват на всички в отсечката между БСФС и Ректората да намалят скоростта си. Послушно намалявам и се обръщам възмутено да видя какво става. Преминават изпитателно между хората. Добре, че изключих компютъра – щяха да ме хванат с лекота. Още не съм вън от опасност и докато се правя на възмутен от безредиците гражданин, се старая да не напълня гащите.

Точно зад мен спират и претърсват основно дребен спортно облечен младеж. Той послушно подава дясната си ръка с идентификационния код и оказва съдействие при тяхното тършуване в малките му джобове и в компютъра му.

Двамата КЛ са изнервени. Не успяват да открият нищо в младежа. След секунди вече са до мен. По-високият от двамата ми нарежда да подам дясната си ръка. Пребледнявам.

-Някакъв проблем ли имате – подхилква се по-високият.

-Не, само ниско кръвно.

-Сега ще видим... – изкрещява. –Подай си ръката.

Чувствам как сърцето ми всеки момент ще се пръсне. Сякаш ще избухне и ще опръска с кръв всичките минувачи около мен. Повдигам ръкава и поднасям ръка.

Тъкмо тогава един от хората пред мен, дебелак с цайси и огромно бирено шкембе, потегля рязко.

-Дръж го! – изкрещява по-високият от двете КЛ-та.

Впускат се в бясно преследване. Мъжът свива надолу по Оборище. Преследвачите го следват на трийсетина метра.

Отдъхвам. Направо не мога да повярвам как съм се измъкнал. Движението се нормализира и забързвам.

Отварям шумно вратата на апартамента и Дияна мигновено се нахвърля върху ми с въпроси.

-Как мина? Взе ли? Да знаеш само колко се притеснявах. Особено като взе да закъсняваш...

-Не питай! За малко да ме спипат... – процеждам тихо, осъзнавайки все още огромния си късмет.

-Да те спипат?! Какво е станало?!

Сядам на старото канапе в хола. Тя се надвесва над мен.

Разправям й за преживелеците по пътя. Тя се усмихва озадачено.

-Мамка му! По телевизията излъчиха пряко предаване... Хванали са Sexkiller. Преследвали го по Левски и Оборище.

Започвам да се смея истерично. Той е бил толкова близо до мен, копелето му дилърско. На няколко крачки. И точно той ме е отървал. Изведнъж смехът ми се секва.

-Дали имат информация за последната доставка?! – ужасено питам Дияна.

Тя отвръща, че той със сетни сили успял да унищожи компютъра си, преди да го закопчаят. Това ме изпълва с доброто старо спокойствие.

-Супер. Мамка му. Супер – започвам да подскачам в маниакално опиянение. Прегръщам Дияна и двамата започваме да танцуваме танцът на победата си. Изиграхме ги тия полицейски копелета. Грешка. КЛ не са като полицията – по лоши са. Заплатите са им мизерни, но те не се интересуват от парите. Преследват ни за идеята.

Дияна е с бял потник. Зърната на гърдите и са изпъкнали. Страшно е секси...

Оглеждам я.

-Ще започваме ли – пита тя.

Отговарям утвърдително. Отиваме в спалнята. Лягаме на голямото двойно легло с оранжеви чаршави на хавайски цветя. Аз събличам нейните дрехи, тя – моите. Гледам прекрасното й голо тяло, което не съм вкусвал от месеци. Сигурен съм, че тази мисъл проблясва и в нейната глава.

-Къде е? Извади го – подканва ме Дияна.

Първо смъквам ръката си надолу, където обикновено стоят панталоните ми. След цялото това напрежение съм изключил. Не зацепвам, че точно преди малко съм бил съблечен и вместо да бръкна в джоба на панталона си, хващам погрешка пениса си с дясната си ръка. Дияна се спуква от смях.

Ставам от леглото и започвам да ровя из дрехите си, докато не намирам малката бронзова кутийка на компютъра. Грижовно я вдигам и й го поднасям на леглото. Гледаме го няколко секунди в захлас. Дияна ме дарява с усмивка. Тя натиска малкото черно копче, което събужда машинката.

Започва да рови из файловете. Очите изливат напрежението от нея под формата на нервни примигвания. През това време я наблъдавам внимателно. Никога не съм могъл да правя тази част от операцията. Сигурно затова сме перфектния екип. Защото аз винаги се измъквам на косъм, успявам да намеря КиН, а след това нейните сръчни ръце довършват работата, за да бъдем задоволени за пореден път.

Докато я гледам такава, задълбочена до краен предел в малкия екран, плъзгаща пръстите си по клавиатурата като виртуозен пианист по клавишите на пиано, ме обзема странно желание и докосвам гърдата й.

-Какво правиш? – се усмихва отново тя, все така задълбочена в процедурата по извличането.

Продължавам да държа гърдата й в ръка. Тя не се притеснява от мен. Преди живеехме по този начин. Правили сме секс десетки пъти. Физическият ми допир не я смущава. Плъзгам ръката си надолу към пъпа й...

-Готово – прекъсва ме.

Тръпка на възбуда преминава през гръбначния ми стълб. Ръката ми бавно стига до пъпа и се отделя от тялото й. Ставам от леглото и започвам да ровя по шкафчето. От двойното му дъно изваждам спринцовката. Не знам защо се нарича спринцовка. Даже не знам какво е спринцовка. Говори се, че преди време с такъв инструмент са инжектирали медикаменти в човешкото тялото. Историците водят разни спорове по въпроса, но аз не се интересувам от история.

Подавам спринцовката на Дияна. Тя вкарва кабелът, с който спринцовката завършва, в компютъра. На другия има две разклонения – като двойка си избрахме такъв модел.

-Как е дрогата? – нямам търпение. Горещи вълни на очакване преминават през съзнанието ми.

-Първо качество ми отвръща Дияна и вкарва единият кабел в малка дупчица между дланта и китката ми. Целува ме по челото и после прави същото със себе си.

Легнали сме голи в леглото. Аз чакам. Въпреки напрегнатото чакане, отпускам тялото си. Дияна натиска ENTER и наркотикът се разпространява от компютъра в телата ни.

Двамата бавно потъваме, изчезваме, разграждаме се и пак сме си ние и сме двамата и ... и... и... се разтваряме един в друг...пътуваме заедно в безкрая...и едновременно с това се сливаме... усещаме голите си тела едно до друго...изпитваме хилядите си оргазми...смеем се...губим се в безбройните усещания и отново се намираме...

Онлайн издание на вестник Бъди в час

МЛАДЕЖ ЗАГИВАТ СЛЕД УПОТРЕБА НА СВРЪХДОЗА КиберНаркотик

Вчера, около 21.30 в кв.”Слатина” в дома си бяха намерени мъртви момче и момиче на възраст около 25 години. Според лекарите причината за смъртта е поемане на свръхдоза КиН (кибернаркотик). Според службите на КиберЛудитите наркотикът е закупен от виртуалния дилър познат под ника Sexkiller, който беше заловен вчера от отряда за бързо реагиране на КЛ след прихванат сигнал за прехвърляне на опасната дрога. Експертите смятат, че софтуера на Sexkiller се е объркал и това е причинило изпращането на петорно по-голямо количество от опасния наркотик в сървъра на младежите.

Властите припомнят, че КиН е наркотик, чиято употреба води към силна форма на пристрастяване. Ефектът му наподобява на оргазъм. Поради това КиН е причина за 22% от понижаването на популацията в България в последните десет години и 90% за загубата на интерес към традиционния секс у младите хора. При случай на кибернаркотичнозависими приятел се съветва да се обърнете към една от специализираните клиники за лечение и вашите приятели ще бъдат подложени на безплатно лечение и специалена рехабилитационна програма, която включва курсове по еротичен масаж и Кама Сутра.


[1] Лудитите били социално движение от английски текстилни работници в началото на 17-ти век. Те протестирали – често чрез унищожаването на текстилни машини – срещу промените причинени от Индустриалната революция, които ги довели до усещането, че ще загубят работата си. Движението, което започва през 1811г е назовано на техния митичния водач Нед Луд.

Публикуване на коментар