палач без жалост
обезглавява жълтурчета
слънцето черви се

праскова, не слива

сутринта ти казах, че си слива,
но всъщност беше праскова,
мъхчетата по кожата, заобленостите,
особено оранжевото и червеното
и вдлъбнатостта, разделяща страните ти,
праскова със мириса си, лепкавия
сок, изпиващ мислите ми, с
повърхността, превръщаща се
лесно в ръкохватка,
праскова, не слива.

сутринта ти казах, че си слива,
бях ядосан, щях да счупя
зъби във костилката ти

Местни чужденци