На Дилян Еленков
Зима е и ние никога не сме се познавали,
не сме се прегръщали, не сме си прощавали,
не сме се напускали, не сме се завръщали,
в някои други не сме се превръщали.
Не сме се завивали с едно одеяло,
не сме се почувствали заедно балами.
Не сме се замеряли шеговито с възглавници,
не сме си надявали любовни оглавници.
Дори и не знаем – един за друг съществуваме,
и за миг не сме спрели любов да ловуваме.
Самотни сме много, но не си го признаваме.
Зима е и ние никога не сме се познавали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар